|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
4.4. ОБУЧЕНИЕ ЗА
ПОВИШАВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
И КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ
Тодор Кръстев В изпълнение на целите на настоящия проект са проучени възможностите за повишаване на капацитета на местните общности в областта на културното наследство и културния туризъм - способността им да оценяват и селекционират местните културни ценности; да осъществяват на практика интеграционните връзки между културно наследство и туризъм; да си партнират за създаване на надобщински културно-туристически продукти. За тази цел в рамките на проекта бе подготвен и проведен експериментален семинар в пилотната територия на Родопския културен ареал на тема Устойчиво развитие на културен туризъм в Родопския културен ареал (Кърджали, 16-17 юли 2007) в партньорство на Асоциация за културен туризъм, Националното сдружение на общините в Република България и община Крумовград. Темата на семинара бе насочена към възможностите за създаване на регионални туристически продукти в областта на културния туризъм и за формиране на партньорски мрежи за тяхната реализация, при конкретните условия на Родопския културен ареал. Семинарът имаше за цел изграждането на капацитет за ефекктивно използване на различните европейски източници за финансиране на привлекателни и устойчиви регионални културно-туристически продукти, с особен акцент върху реализацията на Оперативната програма "Регионално развитие" (ОПРР). В този смисъл, Семинарът целеше да изяви и "обратната връзка" от страна на общините, която показва актуалните възможности и проблеми в реализацията на ОПРР. От страна на общините в Родопския културен ареал участваха: заместник-кметове и експерти от 8 общини от области Кърджали и Смолян: Ардино, Джебел, Златоград, Крумовград, Кърджали, Момчилград, Неделино и Черноочене, с общ брой на участниците - 25 души (фиг. 1). Фиг. 1. Участниците в семинара Определен бе следният екип от лектори на семинара:
Активна роля в подготовката и провеждането на Семинара имаше участника в настоящия проект ст. ас. арх. Д. Георгиева. Семинарът бе проведен в рамките на два дни. През първия ден, след откриването на срещата от г-жа Себихан Мехмед, кмет на Крумовград и информацията за целите и програмата на срещата от г-жа Силвия Георгиева, управител на НСОРБ - АКТИВ ЕООД, бяха представени четирите лекции, които станаха повод за плодотворна дискусия (фиг. 2) между участниците. Фиг. 2. Отворена дискусия Представителите на общините откровено споделиха своя опит в работата по културното наследство и културния турзъм в ареала, постижения, пречки, съществуващи идеи. През втория ден участниците дискутираха по някои базисни констатации и възможности за развитие на устойчив културен туризъм в Родопския културен ареал и по конкретни практически стъпки за общи действия в тази област. Участниците в Семинара оцениха високо проведената среща като изключително полезна за изграждане на капацитет по европейските програми. Те се съгласиха по следните базисни констатации и възможности за развитието на устойчив културен туризъм в Родопския културен ареал: 1. Необходимо е по-широко интерпретиране на понятието Културно наследство. Неговото съдържание не се изчерпва само с регламентираните паметници на културата, а включва още широк спектър от материални и нематериални културни и природни ценности, традиции, пейзажи, културни маршрути, традиционно земеползване, вярвания, локални кухни и др. От тази гледна точка Родопският културен ареал притежава многостранни ценности: върхови единични паметници на културата с висока културна стойност (като Перперикон, Татул, Вила Армира и др.) и системи от мрежови ценности, които представляват истински културни феномени (като каменните мостове, скалните култови обекти, дървените джамии, народната архитектура, ценните традиции и др.). Необходима е цялостна идентификация и йерархизация на тези ценности. 2. Многообразието на културните и природни ценности на Родопския културен ареал може най-пълно да бъде представено чрез система от устойчиви интегрирани регионални туристически продукти по културните маршрути, основани на междуобщинско партньорство, които притежават трансграничен потенциал, във връзка с европейската мрежа на културни маршрути. За тази цел е необходима териториална стратегия, която интегрира информацията за: мрежата от ценности, туристическата инфраструктура, реализирани проекти, проектни идеи и намерения, във връзка с общинските планове за управление и със създадената информационна база по линия на проект Родопи. МРРБ може да играе важна роля за създаването на териториалната стратегия за развитие на такъв устойчив регионален туризъм. 3. Съществуващите европейски програми, особено ОПРР, предоставят изключителна възможност за използването на културното наследство като ресурс за развитие и за изграждането на интегрирани регионални туристически продукти с европейско измерение. Това изцяло съответства на приоритетните оси и операции на ОПРР (3.1, 3.2, 4.1, 4.2, 4.4), при което създаването на устойчиви туристически продукти (приоритетна ос 3) ще бъде свързано с развитието на регионални и местни мрежи и със съставянето на устройствени планове за управление (приоритетна ос 4). В същото време като "обратна връзка" към ОПРР участниците обърнаха внимание върху някои рискове при нейната реализация. Резултатите от извършената предварителна апробация на изпратените от общините проектни идеи по ОПРР показаха следното:
Общият извод е за недостатъчно използвани възможности за създаване на интегрирани надобщински регионални туристически продукти с трансграничен потенциал, което е основен прироритет на ОПРР по отношение на устойчивото развитие на туризма. Според участниците в Семинара причини за този резултат са: липсата на достатъчен капацитет за изграждане на надобщински регионални туристически продукти, основани на междуобщинско партньорство, както и липсата на териториална основа за създаване на интегрирани регионални туристически продукти. 4. Като се има пред вид горното, участниците в семинара се съгласиха, че междуобщинското партньорство за създаване на проекти за културен туризъм е от ключова важност. Налагането на туристическата марка Родопски културен ареал предполага партньорство между общини, експерти в областта на културното наследство, туризма и финансите, частния сектор. Проведената дискусия в рамките на семинара изяви възможността за формиране на партньорска мрежа между страните, представени на семинара:
Такава партньорска мрежа би могла да обедини вътрешните възможности на общините с опита на НСОРБ - АКТИВ ЕООД за стимулиране на междуобщинското партньорство, както и със значителния експертен потенциал на Асоциацията за културен туризъм в областта на културното наследство, културния туризъм и културните маршрути. Особено полезна в случая ще бъде възможността за използване на ресурсите на Мултимедийната лаборатория за културно наследство към УАСГ, студентския потенциал и съществуащите уебсайтове на Асоциация за културен туризъм, посветени на културното наследство и културния туризъм. Моделът на проведения семинар се оценява като изключително ефективен (фиг. 3). Фиг. 3. Участниците в семинара посещават скалното светилище
Татул Компетентността на лекционния екип, убедителните мултимедийни презентации, практическата насоченост към специфичните особености на региона и отличната организация, стимулираха активното участие на представителите на общините. По обща оценка този модел би могъл да бъде прилаган и към други културни региони. Ако се имат пред вид целите на настоящия проект, може да се оцени намерението за изграждане на подобна партньорска регионална мрежа между експерти и локални общности, като част от общата стратегическа цел на проекта за изграждане на научна и информационна инфраструктура, интегрираща проучване, образование, опазване, популяризиране и устойчиво туристическо използване на културното наследство.
© Тодор Кръстев |