Светлана Тончева

web

Запомнянето на дадено място зависи в най-общи линии от личното възприятие на обитателя на това пространство. Местата на паметта (Нора 2004: 27) нямат толкова обективна, колкото частно субективна основа. Най-вече в човешкото съзнание, не толкова като селищно присъствие, пространството получава своето значение. Важността на ареала и съответно неговото запомняне зависят от възможността им при удовлетворяване на разнообразни социални потребности (Carr еt al. 1992). Колкото повече модуси за използване доставя пространството, толкова повече то участва активно в социалния живот на града. Предлагайки ситуации за различна комуникация, обживените места се съхраняват в обществената история (Асман 2001). В процеса на общуване самото мястото се дефинира като ценностно от социума, когато неговото име постоянно се използва и преповтаря. А обвързването на мястото с градския живот от своя страна е маркер за оставането на ареала в колективната памет (Халбвакс 1996).

Проблемът за познаването на собствения град и неговите места е обвързан с назоваването на отделните пространства, от една страна, и с характеристиките на самото название, от друга. Показателно е кое е определящо при даването на име на пространството, както за социокултурната обстановка на назоваване, така и за знаковостта на мястото в хронологичното развитие на града. В съвременните тенденции неумението или съответно възможността да се наименуват площадните зони характеризират степента на употреба на ареалите в ежедневието на гражданите. Доколко е използвано дадено място и съответно е значещо, може да се определи от спецификата на именуването, от неговото назоваване или от липсата на название.

Конкретният пример, използван в настоящия текст, е град Русе, като селище, запазило значимостта на отворените си централни места от времето на турското присъствие до днес. В основата на изследването стоят двадесет и едно свободни интервюта на полуструктуриран принцип с русенци, направени в периода юли 2002 - август 2005 година, лични наблюдения, както и план-карти на града от 1982 и 1999 г.

Наименуването в историята

Разглеждането на формирането и развитието на град Русе в диахронен аспект доказва значимостта на основните площадни зони за запазването им като съвременни места на паметта. Градът в края на ХІV в. и промените му до ХІХ в. са базата, върху която е разпределен днешният град Русе.

Номинациите на площадите съществуват в тогавашната ситуация чрез своята обективна мотивираност - те са на турски език. Типичното за имената от този период е в практическата насоченост, която се открива в тях. Наименуването е извършено според най-важната употреба на ареала или според присъствието на значим обект в неговите граници.

Централният площад от времето на турското управление се е наричал Кубели джамиси¹ (днешният пл. "Ал. Батенберг") заради куполната джамия "Хаджи Юсуф" от изток. Наименованието визира ‘джамията с кубе' (Kubbeli camisi) като отличителен и значим белег за пространството². Главните сгради на турското управление в Русе от това време са съсредоточени в този ареал. В последните десетилетия от османската власт върху тази територия се намират: вилаетското управление, конакът, градската община, консулствата, затворът, пощата, печатницата, казармите, няколко джамии, училища, ханове, бани, часовниковата кула, които са белези за административно и етническо ръководство (Бакърджиева, Йорданов 2003: 61). Наименуването в турско време може да се обобщи като носещо най-вече утилитарна функция. Сегашният център на града (пл. "Свобода") се различава от този от времето на османската власт, но и двете места съществуват в съзнанието на гражданите като значими исторически и културни пространства и до днес.

Практическа насоченост има и назоваването на другите централни площади. В южната част на днешната ул. "Николаевска" е бил Ун мегдан (Un meydan) или ‘площадът на брашното'. Днешната отворена градска зона "19-ти февруари" е носела името Байраклъ джамиси (Bayrakli camisi) или ‘джамията със знамето'. В района на настоящия пл. "Дунав" е бил Дюлгероглу мегдан (Dülgeroğlu meydan) в превод ‘мегданът на сина на дюлгерина'. Площадът пред днешната Речна гара e носeл ненужното за превод име Шаранпой капъ при турското присъствие в града.

Наименованията доказват, че религиозната принадлежност на българското население от същия период не е пренебрегната, въпреки че е отричана. Площадът пред днешната църква "Света Троица" е запазил идеята за наличието на християнски обект в турското назоваване на мястото - Булгар килисе (Bulgar kilisesi), т.е. ‘българската църква'.

Номинациите имат описателен и насочващ характер, те подсещат образно за посоченото място и го характеризират по метонимичен принцип. Имената на площадите от времето на османското присъствие в Русе носят най-вече верска характеристика. По-голямата част от отворените градски зони са наименовани според намиращите се в техните граници джамии. Назоваванията ни ориентират за културно-историческите знаци на периода. Ценностната парадигма очертава надмощието на иноверската власт и нейната хронологична стойност.

Назоваването има отличителни спрямо времето си специфики и при комунистическото управление на България между 9.ІХ.1944 и 10.ХІ.1989 г. Номинациите на обществени сгради и топоси, характерни за този период, са отразени и в имената на русенските площади. Възрожденският център - сегашният пл. "Ал. Батенберг" - е носел името площад "9-ти септември". Важността на датата, защитавана и утвърждавана при комунистическото управление, кореспондира със значението на площадното пространство за града в миналото и днес.

Отворената градска зона пред Централна гара е носела може би странното днес, но отговарящо за тогавашните постижения на човечеството, име пл. "Космос". Названието е сменено на принципа на упоменаване на значими за историята на България личности - площадът е назован "Александър Стамболийски", каквото е името му и до днес.

Днешният пл. "Възрожденски", който се намира пред Пантеона на възрожденците, е представлявал естественият завършек на улица "Петко Д. Петков". Ето защо, повтаряйки името на улицата, той е съществувал в нейните граници, а самостоятелната му значимост е била игнорирана. Промяната на номинацията е продиктувана не само от смяната на политическия режим, но най-вече от необходимостта за по-конкретно обозначаване на ареала. Така се подчертава значимостта му за градската памет. Ако по време на комунистическата власт мястото е било трибуна за политически речи и платформи, то в настоящето се свързва единствено с основната негова сграда, но вече в променен християнски аспект (Ненов 2004). Названието "Възрожденски", от една страна, е актуално спрямо намиращата се костница на видни български революционери и просветители от периода на турската власт, а от друга, кореспондира със започващия оттам Парк на възрожденците, като се оформя цял ансамбъл от маркери на селищна памет.

Ако се базираме на проучванията на карти на град Русе от различните исторически периоди, ще установим, че площадното пространство, макар и различно назовимо, не присъства константно в обозначенията. Например площадът пред Речна гара - днешният "Свети Никола" - отсъства в картата на града от 1982 г. Подобна е и ситуацията при площада "Света Троица" - религиозното игнориране преди Десети ноември е отбелязано и в назоваването или направо пропускането на цели отворени градски зони. В план-указателя на Русе от същата 1982 г. мястото пред църквата не е обозначено като площад, следователно не е и назовано.

Съвременни тенденции

Актуалното състояние на съвременните площади в Русе е затруднено за анализиране, защото информацията дори в географските карти на града е непълна или най-малко несъвпадаща. В съвременния вид на Русе присъстват седемнадесет площада. Това са общовалидно упоменатите, а истинският брой съдържа още няколко, разпределени по отделните квартали на града.

Днешното наименоване на площадите в град Русе се характеризира със значително по-голяма разнообразие спрямо това от предишните исторически периоди. Съвременните отворени зони носят както спомена за национална културна просвета - пл. "Климент Охридски", пл. "Отец Паисий", така и за исторически значими личности и места - пл. "Хан Кубрат", пл. "Александър Стамболийски", пл. "Александър Батенберг", пл. "Средец", пл. "Македония", пл. "Свобода", пл. "Оборище", пл. "Възрожденски", пл. "19-ти февруари". Има площади, чиито имена носят религиозната памет: пл. "Св. Иван Рилски", пл. "Света Троица", пл. "Св. Никола", но и такива, свързани с конкретното географско положение на селището като пл. "Дунав". Названията пазят спомен и за значими за града в световен или в локален план личности. Това са пл. "Елиас Канети", пл. "Доктор Мустаков".

От изброените седемнадесет места само четири или пет са назовими от съвременните русенци. Това са площадите в централната градска част, които са ежедневна проходима зона или които се свързват с конкретни събития. Според възможността да се спомене името на дадена отворена градска зона ономастичната класификация може да се подели на три:

1) познаваеми и назовими места;

2) познати, но неназовими (често се дава и описателна характеристика);

3) непознати и невъзможни за наименоване.

Към първата част принадлежат пл. "Свобода" - самият център на града, пл. "Ал. Батенберг" - центърът на града при турското присъствие, пл. "19-ти февруари" - също старо централно място от ХV-ХVІ в., пл. "Света Троица" - пред централната градска църква.

Първият площад е място на административно и гражданско средоточие. Тук са сградите на съда, Паметникът на Свободата, Градската градина, основното място за срещи на русенци - сградата с Часовника. На това място вече четвърта година се провежда карнавалът от времето преди Десети ноември, както и манифестациите за 24-ти май. През лятото наблизо се разполага бирфестът.

Площад "Свобода" има основно място в градското време и пространство на русенци, затова неговото назоваване присъства като опция в съзнанието им. Основната му номинация е по описателен път: "Площадът пред Общината" (№ 2)³, "пред Центъра, там където е шадравана" (№ 5), "До шадравана близичко - големия" (№ 9), "там до шадравана, на Площада" (№ 10). Назоваването приема и лаконичен вид, когато анкетираните характеризират централната отворена зона в нейната единственост и значимост: "Площадът" (№ 18, № 19, № 20); "градския площад" (№ 21); "площад "Свобода" (№ 2). Гражданите използват също и оценъчни наименования на централния топос, с които дават квалификация на негативните характеристики на ареала, заради еднообразната типично тоталитарна архитектура. Най-честото название на централния русенски площад е "Аврамова поляна" (№ 12; № 14), което напомня за името на бившия градски управник, под чието решение пространството придобива днешния си вид - отрицателно възприеман от по-голямата част от русенци.

Макар и на бивш център на града, името на пл. "Ал. Батенберг" не може да се сравнява по употреба с пл. "Свобода". Въпреки съсредоточването на важни сгради като Окръжна библиотека, Историческия музей и др., както и озеленено пространство с шадраван за отмора, мястото не се назовава с лекота от русенци. То присъства именувано най-вече в съзнанието на по-възрастните граждани, защото те го помнят във вида му на център на Русе: "Сега момиченцата, дет са направени - шадраванче. Там е и тоз паметник на загиналите във война" (№ 6); "покрай първия площад, който е покрай училище "Христо Ботев" (№ 16). В определенията на гражданите пространствата съществуват чрез представата за обществени сгради или паметници на културата - отново описателни и метонимични.

От всичките общоизвестни седемнадесет русенски площада само още няколко са назовани от интервюираните. Наричанията имат отново заобиколен характер и упоменават знаковите паметници, сгради или лица, които представят мястото като обживяно и субективизирано: "помня площада, който от училището Св. Георги и там църквичката Св. Георги - това беше един прашен площад" (№ 3), "Площадчето пред 1001 стоки" (№ 4), "този в Парка на възрожденците и този, който е на Пантеона" (№ 11), "до доктор Мустаков" (№ 4), "предгаровият площад" и "централния площад" (№ 16), "Александровският" - пред старата поща" (№ 17).

Акцентите, които поставя настоящият текст върху наименованията на русенските площади, могат да дадат представа за хронологически нарастващата значимост на тези места за градската история. Развитието на именуването преминава в най-общ план от функция към памет. Ако площадите от турско време се назовават според присъствието на обект или типична тяхна употреба, то през комунистическия режим те вече приемат и символен смисъл (носят спомена за дата, постижение или личност от национална значимост). Днес площадните названия имат най-голямо разнообразие. Причините могат да се търсят в липсата на религиозни, етнически и политически ограничения, които са резултати от търсенията на съвременното ни общество.

Материалните източници са нужните фактически данни, които удостоверяват съществуването на ареалите в писмен аспект. Липсата на точност и актуалност в топографските карти, както и тяхната обобщеност могат да дадат твърде обективна и дори неясна представа за местата - в случая площадите в град Русе. Обратната страна на проблема е в субективното виждане за отворените градски зони. В интервютата с русенци се добива допълващата информация, необходима за изграждането на цялостния облик на площадните пространства. Личните възгледи за централните градски зони, както и тяхното номинативно съществуване в съзнанието на анкетираните дава менталната история на градското пространство и "живеенето" на площадите в русенското ежедневие.

ПРИЛОЖЕНИЕ
(списък на интервюираните)

№ 1 - Бистра Младенова, 1977 г., средно образование, с. Гостилица (Габровско).

№ 2 - Георги Славов (1), 1924 г., основно образование, с. Вятово; Петър Антонов (2), 1928 г., гимназия, гр. Русе.

№ 3 - Христина Симеонова Йорданова, 1933 г., средно техническо, гр. Русе.

№ 4 - Василка Гагова, 1935 г., средно образование, гр. Шипка.

№ 5 - Паулина Маринова, 1957 г., средно образование, гр. Русе.

№ 6 - Йорданка Николова, 1930 г., основно образование, гр. Русе.

№ 7 - Радка Владимирова Тигарова, 1937 г., средно образование, гр. Русе.

№ 8 - Виолета Апостолова, 1946 г., средно образование, от Софийско.

№ 9 - Катя Дамянова, 1967 г., средно образование, гр. Русе.

№ 10 - Зорница Петкова, 1981 г., средно специално, гр. Русе.

№ 11 - Ростислава Тодорова, 1983 г., студентка, гр. Русе.

№ 12 - Димитър Липовански, 1953 г., висше, гр. Русе.

№ 13 - Иванка Петрова (1), 1934 г., основно образование, гр. Русе; Росица Кръстева (2), 1934 г., основно образование, гр. Русе.

№ 14 - Минка Гривева, 1955 г., средно образование, гр. Шумен.

№ 15 - Кирил Гоцев, 1936 г., средно образование, гр. Русе.

№ 16 - арх. Павел Дочев, гр. Русе.

№ 17 - арх. Венцислав Илиев.

№ 18 - Илина Сиракова, 1956 г., висше, гр. Хасково.

№ 19 - "Библиотекарка", 1980 г., висше, гр. Русе.

№ 20 - Мирена Стефанова, 1980 г., студентка, гр. Русе.

№ 21 - Цвета Ненова, 1968 г., висше, гр. Стара Загора.

БЕЛЕЖКИ

1. За повече исторически данни вж. Бакърджиева, Йорданов (2003). [обратно]

2. Преводът е свободен и има насочващ характер. Прецизността не е търсена. [обратно]

3. В скоби е даден номерът на интервюто, от което е взет цитатът, вж. Приложението. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Арбалиев 1977: Арбалиев, Г. Строителни и художествени традиции в българската архитектура. София, 1977.

Асман 2001: Асман, Ян. Културната памет. София, 2001.

Бакърджиева, Йорданов 2003: Бакърджиева, Т., Йорданов, Ст. Русе. Пространство и история (края на XIV в.-70-те години на XIX в.). Русе, 2003.

Дамянов 1995: Дамянов, Б. Тоталитарният площад като ритуален локус и неговата десакрализация. // Към етнологията на малкия югоизточен град. Пловдив, 1995, 145-153.

Дичев 2002: Дичев, Ив. От принадлежност към идентичност. София, 2002.

Златкова 2000: Златкова, М. Пазарът като топос в социалната организация на града. // Локални общности. Т. 1. Свищов, 2000.

Иванова 1997: Иванова, Р. Пътят към демокрацията: пространствени измерения на масовите политически протести. // Иванова, Р. Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили! София, 1997, 12-26.

Кираджиев 1988: Кираджиев, Ев. Срещи с градове. София, 1988.

Кларк 1977: Кларк, К. Цивилизацията. София, 1977.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. София, 1987.

Кратка 1965: Кратка история на българската архитектура. София, 1965.

Никифоров 1995: Никифоров, Ив. Улици и площади. София, 1995.

Ненов 2001: Ненов, Н. Пътеводител из маршрутите на културното наследство. Русе, 2001.

Ненов 2004: Ненов, Н. Пантеонът на възрожденците в Русе. Страстите на локалната общност. // Български фолклор, 2004, № 1-2, 68-78.

Нора 2004: Нора, П. Места на памет. От републиката до нацията. Т. 1. София, 2004.

Халбвакс 1996: Халбвакс, М. Колективната памет. София, 1996.

Carr еt al. 1992: Carr, St., Francis, M., Rivlin, L. G., Stone, A. M. Public space. Cambridge, 1992.

© Светлана Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2009, № 6 (115)