КАКВОТО ОСТАНА

web

освен езикa - рана
отърсих всичката пепел
свързах накъсо роднинските жички
горя и отпадам
горя и отпадам
батерията!
се изпива откъм традиции

който и път да хвана
то
се свива тук, а напред се разтваря
в точка, бенка, остров на мравки…
един стрък пробива корите (наричам го
автоматика, рефлекс, самозащита)

каквото остана

бих искала
да го завържа на възел
и да го пусна да тича

и теб
който няма да ме разбереш
обичам
по някакъв осъдително странен начин
обичам да си те представям без дрехите на езика ти
отричам се
да ти допадам по традиционния начин
по-скоро бих глътнала куче
отколкото да се впиша в програма

маниакалната маниерност на шарана
наблюдаван в аквариумите на заоологическата
каза момичето с очилата и отиде да зяпа другите риби

осъзнавам разпадането си
във формите на предмети
мога да се събирам
само когато ги наричам
изолирайки ги от другите - иначе
току-виж съм си пришила очи или корем
несъвместими с моята кръвна група
с друга телесна температура - врат на влечуго
самолет клекнал на писта
встрани - пожарната демонстрира силата на водната струя

не че моят материал не е гнил

дъждът блъска главичките на капки
по ламарините, стъклата, в тръбичките -
още: керемиди, кабели, пощенската кутия
разтваря се като лимонадено прахче
газира гладките течности
името на предметите

може би затова
поезията
от която
ежеминутно се отричам

езикът ми е поне седемдесет и седем пъти
рязан на колелца и зашиван

което искам -

просто да си прегриза едната връв
(това инвалидно мекотело
дано не ми се изправи на пътя!)
и там
където се пада
може би някой
би си говорил с мен
с палци, с бъбрек
или с връхчета на косите си

© Петя Хайнрих
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126)