Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРАНУЛАТ
web
чувства на гранулат
е вашата поезия
госпожо Паунеса -
простена спицата
а колелото се въртеше…
и във вътрешното джобче
медно сърчице - от панаира миналата есен
с издраскано тяло и пясък по ръбовете
нищо
мина врана
мина самолет
мина
нищо не промени
ноемврийските листопади
дете на триколка ме подминава
смее се на топчестите си ръце
които непохватно управляват
така и аз се смея
на гранулата
плюя на петите си и побеждавам
собствената непохватност
да премълча
края
© Петя Хайнрих
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126)
|