ПОМНИ

web

Открай време става така, че духът се буди от залеза.
Но що за звънар е този, който вечно се тътри
по витите стълби?
Това си мисля, разположила се на тази тераса,
подобно император на един само поданик.

Току-що си затворил долапи, шкафове, чекмеджета,
изтанцувал си дневния танц с нажежени електроуреди,
пърхащи касови бележки, и сутрешните, обедни и други
крехкокостни новини. Говорил си с цветарката и касиера,
но тъй, че сякаш си мълчал. Сумтял си и мижал
от дневно слънце. Добре поне, че детската усмивка
е прозвънтяла във ръцете ти.

Тези светли кръпки по небесната черга
населяват човеците. Край мраморни камини
присяда духът и протяга крайници на тяло влечуго.
Ти си длъжен да помниш безкрайността на вечерите,
и светлината на тази уж отиваща си светлина.

Броячо на бензин, монети, дрехи,
помни все пак, че си от облаци, попили от кръвта
на слънцето, побиращи водата на света,
отплавали към хоризонти като китове на
мъдростта, предвестници на нежност с
поводи от злато. Ще помниш ли, човече, който
мислиш за деня си повече, отколкото ти трябва?

И преливаш от дни, наместо от вечери.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2018, № 12 (229)