ПРЕЗ ГОРАТА ОТ СТАЛАКТОНИ КЪМ БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ И НЕПОЗНАТИТЕ ГАРИ

Нели Пигулева

web

Нямам време да ти пиша кратко писмо... - гласи едно изречение, дошло до нас през хребетите на времето.

Румена Коларова-Шиндлер очевидно разполага с цялото време на света. Защото пише не просто кратки, а направо лаконични стихове, през които проглежда една цяла огромна вселена от гледки, звукове, настроения, размисли, чувства...

В новата си книга “Сталактони”, която наскоро излезе от печат в русенското издателство “Парнас”, авторката е събрала нова вдъхновена сбирка от лирични миниатюри, в които предлага на читателя да стане съпричастен към нейните докосвания до света. Тези докосвания са ту звънки като кратки лумвания на светлина, ту прерязващи дъха като мигновено опарване от копривата на спомена, ту стягащи гърдите прозрения за времето, което безвъзвратно отминава, ту внушаващи необяснима радост от преоткриването на чудото, в което се преобразяват дъждът-милостиня, житените зрънца, потрепването на листата, създадената от древните индуси шахматна дъска...

Впрочем
шахматна е дъската
фигурите разпилени
не личи коя е победилата

казва Румена Коларова-Шиндлер в една от своите миниатюри в “Сталактони”. А аз си спомням онази легенда за създаването на тази древна игра, според която, когато индийският раджа пожелал да възнагради нейния създател, брахманът поискал нито много, нито малко - едно зрънце ориз върху първото квадратче от дъската, две - върху второто, четири върху третото и така да се удвояват оризените зрънца на всяко следващо квадратче до последното, 64-ото. Когато математиците на владетеля пресметнали, станало ясно, че няма да стигне всичкото зърно в държавата...

Жанрът на миниатюрата в новата книга на Румена Коларова-Шиндлер по аналогичен начин “подвежда” читателя, който може да сметне, че едни такива краткостишия се прочитат бързо. Авторката увлича ценителя на лирика и философия, като го кара да размишлява, да се връща отново към вече прочетеното и да го съотнася към простичките неща от реалността, провокира го да вади от собствените си съкровености и мимолетни наблюдения усещания и настроения, които да доподрежда в парадигмата, построена от авторката на “Сталактони”. И по този начин да приема нейното предизвикателство - покана да разрови жаравата в собствената си душа, за да открие свежестта на възприемането, удоволствието от размишляването, радостта от усещането, че си жив.

Така, аналогично на древната индийска легенда, Румена Коларова-Шиндлер води своя читател към едно дълго преосмисляне и удивително съпреживяване на всяка от лиричните миниатюри в книгата. Стилното томче създава усещането за своеобразна фино и с невероятен усет за хармония подредена експозиция на въздушни пастелни етюди. Изборът остава за теб - можеш да ги разгледаш/прочетеш бегло, и това ще ти създаде усещането за светла минорна нагласа. Но можеш да се вдълбочиш/вчетеш в тях и да откриеш в детайла себе си, своята лястовица, своя хербарий с черешови цветчета, своята капчица, която неусетно извайва сталактоните в пещерата, през които се провира собствената ти душа.

Коларова-Шиндлер съумява посредством детайла да доведе лаконичната зарисовка до завършеност, като при това отваря пространствата за /по/следващи метафори и настроения. Белите облаци-лястовици, удавени в реката, всъщност пътуват нанякъде, родната къща очаква детето си “като майка войнишка”, по пътя назад към младостта гарите са непознати, а в гората неуморимо и любопитно пробиват млади зелени издънки...

При все че стиховете в книгата имат визуалната характеристика на фрагментарност, всички те са органично свързани помежду си и образуват единна поетична мозайка, която носи многопластовото и многоцветно послание на автора. Както отделната капка се откъсва и сякаш незабелязано пада върху камъка, но се превръща в миниатюрна частица от причудливите каменни сталактони в тайнствените пещери, така и краткостишията на Румена Коларова-Шиндлер постепенно и неусетно създават онази приказна поетична гора, побрала неизброимите нюанси на битието. Нюанси, за които често дори не подозираме. Но е достатъчно някой да ги изрече, за да ги приемем за свои и да ни развълнуват.

Краткостта е сестра на таланта. Казал го е изумителният доктор Чехов. Нямаме поводи да не му вярваме. Особено като имаме пред себе си разтворена новата книга на Румена Коларова-Шиндлер.

© Нели Пигулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2010, № 7 (128)