Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНЯТ НА БАЩА МИ
web
Татко, този кон не е ли от нашите?
И къде ли се скита тъй дълго?
Някой, помня, го беше подплашил
и изчезна добичето някъде.
После ти все за него говореше
и в очите ти бляскаше пламък,
щом присядаше вечер пред портата
на големия мелничен камък.
Този кон сам се върна у нас,
без да знае, че тебе те няма.
И прилича на онзи Пегас,
дето все ми рисувахте с мама.
Със огромни крила и с вълшебство
той пътува със мен по света.
Този кон днес е мойто наследство,
моя вяра и моя съдба.
© Мария Филипова-Хаджи
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2009, № 9 (118)
|