ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БАН

Йонка Найденова

web

На 26 май 2009 г. на тържествена юбилейна конференция в големия салон на БАН бе отбелязана 60-годишнината от основаването на Института за литература при БАН. На събранието присъстваха много учени и гости. Слово под наслов "Институтът за литература и литературознанието като отговорност", посветено на юбилея, произнесе ст.н.с. д-р Рая Кунчева - директор на Института. Бяха поднесени поздравителни адреси от акад. Никола Съботинов - председател на БАН, Георги Пирински - председател на 40-ото Народно събрание на Република България, доц. Ваня Добрева - зам.-министър на образованието и науката, от редица научни и творчески организации - СУ "Св. Климент Охридски" - ФСФ, СПБ и др., чужди културни институти в България, както и сродни институти и отделни учени българисти от чужбина. Специално поздравление към юбиляра беше поднесено от сп. "Български език и литература" в лицето на неговия главен редактор доц. Владимир Атанасов. От името на ръководството на БАН чл.-кор. Атанас Атанасов връчи плакет на Института за литература по случай неговия юбилей и значителни научни достижения. Беше подредена и изложба с изданията на Института за литература и бяха прочетени общо 27 доклада, на които бяха представени основните проекти и насоки на работа в Института за литература.

Историята на Института и неговия принос в разработването на кардинални проблеми на българската литература намират място в юбилейния сборник "60 години Институт за литература"¹. В него са представени структурата, научноизследователската дейност и изданията на Института, както и персоналните биобиблиографии на неговите членове (за периода на тяхната щатна заетост). Дават се сведения за изданията на Института - периодика, литературни истории, научни справочници, литературни анкети, летописи и архиви, както и научни сборници, събрани съчинения и избрани произведения, антологии, алманаси. Проследени са различните етапи в историята на Института до най-ново време - структура, научен потенциал, изследвания, проекти. Издирена е ценна информация от различно естество. Откроено е и сътрудничеството с други научни и творчески организации.

По-долу публикуваме извадки от сборника, представящи Института за литература и неговата сегашна дейност. Автори на материалите са П. Велчев, Л. Грашева, А. Милтенова, Р. Дамянова, В. Чернокожев, Е. Трайкова, Р. Коларов, Й. Найденова, Р. Русев, Л. Малинова, Д. Ралева.

* * *

Институтът за българска литература, както се именува първоначално, е създаден на през есента на 1947 г., когато се избират едновременно ръководител (акад. Николай Райнов) и директор (акад. Людмил Стоянов). От началото на 1948 г. е въведен и план за научната му дейност и на практика Институтът започва да функционира. От 1961 г. насетне той се именува Институт за литература, като през 1972-1988 г. развива съвместна дейност с Института за български език в отделна самостоятелна организация "Единен център за език и литература" (ЕЦЕЛ).

Научният живот в Института протича в секции, разработващи основните литературоведски дисциплини: история на литература, теория на литература и сравнително литературознание (компаративистика). Отначало секциите са по-окрупнени, а през 1952-1976 г., в рамките на Института, развива дейност и Музей "Иван Вазов" - предшественик на днешния Национален литературен музей.

От 3 ноември 1999 г. Институтът за литература се оглавява от ст.н.с. д-р Рая Кунчева. Настоящата му структура обхваща пет изследователски секции, както и един сектор ("Изворознание"). Отделно функционират Библиотека - звената "Библиографи" и "Алеф", и от 2000 г. - Издателски център "Боян Пенев".

Институтът има три специализирани периодични издания: "Литературна мисъл", "Старобългарска литература" и "Scripta & e-Scripta".

Изследванията се осъществяват чрез научни проекти - международни, национални и регионални, с участието на партньори от други институти на БАН и университетите, както и в рамките на международния междуакадемичен и междуинститутски обмен. Важно е и организирането на научни и творчески форуми - в България и в чужбина, и участието в тях. Годишната му продукция е отразена в специализирано издание "Публикации на Института за литература".

За периода 2000-2008 г. са обучавани 20 редовни докторанти и 14 - на самостоятелна подготовка.

СЕКЦИЯ "СТАРА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА"

Секцията по стара българска литература се обособява като самостоятелно звено след 1989 г., когато секция "Българска литература до Освобождението" се разделя на две - за стара българска литература (до края на XVII в.) и за литература на Българското възраждане. Ръководството на първата поема ст.н.с. II ст. Ст. Кожухаров; от 2000 г. - ст.н.с. д.ф.н. А. Милтенова. В течение на около четири десетилетия тук работят и авторитетните учени акад. П. Динеков и проф. Б. Ст. Ангелов.

В рамките на Института литературоведската медиевистика се развива в традиционните основни направления, а широко застъпена е и извороведско-археографската насока в палеославистиката (забележителни открития в палеославистиката прави Стефан Кожухаров). През 1972 г. Бюрото на Президиума на БАН взима решение да бъде изработена "Кирило-Методиевска енциклопедия" - първо по рода си начинание в историята на славистиката, като секцията (с решаващото участие на ст.н.с. д-р Лиляна Грашева) обединява и координира дългогодишните усилия на над 100 български специалисти от всички медиевистични центрове в страната.

По отношение на научнопопуляризаторската работа се открояват съставителството и редактирането на три тома ("Ораторска проза", 1982; "Житиеписни творби", 1986; "Естествознание", 1992) от петтомната поредица "Стара българска литература" на изд. "Български писател". Заедно с това се изследват всестранно репертоарът на оригиналната, но и на преводната литература в българските земи в сравнение с византийската традиция, проникването и историята на текстовете в другите славянски литератури и взаимодействието между тях. Разработват се както проблематика в областта на текстологията и издаването на паметници, така и въпроси на теорията на жанровете и поетиката на старобългарската литература. Публикуват се изследвания, които обхващат цялостно историята на средновековната книжовност в хронологическо (IX-XVII в.) и в жанрово-тематично отношение: агиография, химнография, средновековни макрожанрове, апокрифи, взаимодействия между литературата и фолклора, социокултурни аспекти на литературата; работи се и върху описания на сбирки от гръцки ръкописи и др.

От 90-те години на ХХ в. все повече се прилагат информационните технологии: подготвен е универсален информационен масив, съставен от аналитичните описания на около 350 славянски ръкописа, който съдържа сведения от палеографски, текстологически и литературноисторически характер. По този начин се разширяват възможностите за теоретичното преосмисляне на историколитературния процес и се създават условия за нов поглед върху литературните явления. Членовете на секцията работят - в сътрудничество с колеги от СУ "Св. Климент Охридски" - и върху терминологичен компютърен речник (на 8 езика) в областта на медиевистиката, който обхваща дяловете химнография, агиография, риторика, палеография, текстология, лингвистика.

След 2000 г. интеграционните процеси за приобщаване на българските хуманитарни науки към съответното равнище в европейските страни придобиват нова интензивност. От значение е и включването на проекти на секцията в Комисията за компютърна обработка на славянски ръкописи, основана към Международния комитет на славистите през 1998 г. (с пръв председател А. Милтенова, понастоящем зам.-председател). Това допълнително стимулира международни инициативи и проекти, разработвани в секцията от български и чуждестранни специалисти.

СЕКЦИЯ "ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ"

Със създаването на Института за литература през 1948 г. е сформирана секция "Българска литература до Освобождението". До 1983 г. неин ръководител е акад. Петър Динеков. От 1983 до 1989 г. я оглавява проф. Дочо Леков. През 1989 г. секцията се разделя на две секции - "Стара българска литература" и "Литература на Българското възраждане". Ръководител на втората до 1993 г. става Дочо Леков, от 1995 г. - ст.н.с. I ст. д.ф.н. Румяна Дамянова.

Авторитетната фигура на акад. Динеков, чиито основни научни интереси обхващат фолклора, старобългарската и възрожденската литература, обединява изследователските търсения на специалистите в секцията повече от три десетилетия. През този период са поставени основите на модерно за времето си изследване на старобългарски и възрожденски автори и творби, както и на публикуването на новооткрити старобългарски и възрожденски ръкописи и архиви. По отношение на Българското възраждане се развива потенциалът, заложен от Ив. Д. Шишманов, Б. Пенев и М. Арнаудов.

Научноизследователските търсения са насочени към утвърждаване на литературноисторическия подход в осмислянето на основни проблеми на литературната история и на периодизацията, към проучване на възрожденската проза, поезия, публицистика. Появяват се изследвания за В. Априлов, Л. Каравелов, Д. Войников, В. Друмев, Н. Бозвели, Т. Пеев и др. Отпечатани са важни сборници: "За литературните жанрове през Българското възраждане" (1979), "Литературознание и фолклористика. В чест на акад. Петър Динеков" (1983), по-късно и сборникът "Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане", появил се по повод 70-годишнината на Д. Леков (1988) и очертаващ образа на литературноисторическата наука за Възраждането в края на ХХ в. Същевременно започва изследване на литературните и културните процеси през Възраждането (XVIII-XIX в.) чрез проучване на културните средища, периодиката, литературните поколения, особеностите на рецепцията, проблема за читателя, преводната проза и др. Значима научна задача през последните две десетилетия е подготовката на енциклопедия "Българско възраждане".

От средата на 90-те години секцията се насочва към почти неизследвани дотогава проблемни полета, като се опира на модерни методологии и комплексни подходи, обединяващи търсенията в областта на литературознанието, културологията, психологията, социологията. Актуализира се проучването на динамиката на жанрово-трансформационните процеси през Възраждането, на специфичните аспекти на литературната поетика и възрожденския паратекст, на възрожденските писма и българските календари. Значително по-отчетливо се открояват изследователски насоки, ориентирани към социокултурните функции на възрожденския текст, на народните книги, на проблема за идентичността в драмата и в мемоаристиката, на спомоществователството като значимо социокултурно явление, обвързано с историята на българската книга.

Към модерните интерпретации в изследванията на секцията трябва да се причислят анализите върху културните механизми и конструкциите на стереотипното във възрожденската култура, върху националната митология и обвързаността й с литературата, върху характерологичните за възрожденската българска менталност поведенчески нагласи, емоции и културни стандарти. Сред приоритетите са няколко проекта - български и международни - практика, която е в унисон с европейските изисквания за научен диалог. Продължава проучването на балканските идентичности и културноисторически контакти, осъществено в сътрудничество с чужди специалисти. Други съвместни разработки са ориентирани към преосмисляне на традиционните виждания за дълголетните контакти между българската и руската култура. Важно място през последните години получава научният проект "Иван Д. Шишманов и модернизацията на българската хуманитарна наука" (рък. Р. Дамянова), който изследва културноисторическото наследство на един от водещите хуманитаристи в българската наука - Ив. Д. Шишманов. Проектът включва ежегодни "Шишманови четения", в резултат на които са подготвени и издадени четири сборника с публикации на български и чужди учени върху мащабното научно дело на Ив. Д. Шишманов, създал основите на модерната българска хуманитарна наука.

От 1995 г. стартира основна научна проява - ежегодният Колегиум по възрожденска литература, в който взимат участие учени от различни институти на БАН и от всички университети в страната. Този научен форум обединява разнопосочните възможности на литературознанието, антропологията, културологията, семиотиката, социалната психология, утвърждавайки секция "Литература на Българското възраждане" като основен национален център за модерно изследване на възрожденската култура и литература.

СЕКЦИЯ "НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА"

Секцията "Нова и съвременна българска литература" е най-голямото научно звено в структурата на Института за литература. При създаването й и през първите 20 години от нейното съществуване тя е секция за изследване на българската литература след Освобождението. През 1956 г. е създадена и секция по съвременна българска литература. Следва ново делене, докато се стигне до 80-те години, когато възниква обща секция "История на българската литература от Освобождението до наши дни". Ръководители на секцията през годините са: акад. Л. Стоянов (1948-1950), акад. Г. Цанев (1950-1975), проф. д.ф.н. Ст. Каролев (1975-1981), проф. д.ф.н. Ив. Сарандев (1981-1989), ст.н.с. д-р М. Шишкова (1990-1993), ст.н.с. д-р К. Бъклова (1993-1999), проф. д.ф.н. Е. Константинова (1999-2003), ст.н.с. д-р Е. Трайкова (от 2004 г.).

Секцията изследва 130-годишна литературна история - периода, в който българската национална литература се създава, развива, бележи върхови постижения, откроява емблематични личности и творби. Основен приоритет в съвременната й научноизследователска дейност е издирването и проучването на литературноисторическите факти и тяхното класическо или модерно интерпретиране. Важни акценти са осветляването на личности и явления, на литературни направления, течения и кръгове, както и проследяването на развойни процеси и тяхното научно анализиране и систематизиране, за да се ситуират в културноисторически план, но с актуална литературоведска методология същността и тенденциите на българската литература от Освобождението до наши дни.

През изминалите години излизат фундаментални колективни трудове и монографични изследвания, разглеждащи литературната история като процес, в който се срещат и диалогизират документални факти и критически тълкувания. Появяват се и мащабни издания, дело на отделни учени, като "Страници от историята на българската литература" в четири тома (1967-1975) от Г. Цанев, петтомната академична "Панорама на българската литература" (1966-1976) от П. Зарев, трилогията "Българи" (1868-71, 1980) от Е. Каранфилов, "Българският Великден или страстите български" (1975) и "Въведение в изучаването на новата българска литература (1877-1944)" - 1990, от Т. Жечев, "История на българската литература 1878-1944" (1990) от Св. Игов, "Българска литература - 1918-1945" в два тома (2004-2005) от Ив. Сарандев. Други книги са посветени на творчеството на Ив. Вазов, А. Страшимиров, К. Христов, П. П. Славейков, д-р Кр. Кръстев, Д. Подвързачов и др.

През 60-те години на ХХ в. представителите на т.нар. импресионистично направление в критиката Т. Жечев, Кр. Куюмджиев и З. Петров утвърждават свободната, есеистична форма на критическия стил. Тяхното творчество, както и това на М. Николов и Е. Каранфилов, носи знак на класичност в историята на литературната критика.

Важна изследователска задача на секцията през 70-те години на ХХ в. е написването на т. III и т. IV от "История на българската литература" (1962-1976), както и на "Очерци по история на българската литература след 9. IX. 1944 г." (1979-1980) в два тома. В тези академични издания се проследяват и систематизират хронологично развойните процеси в българската литература през периода на социализма. Маркират се културноисторически тенденции, очертават се творчески портрети на класически и съвременни български писатели и критици. От средата на 70-те години на ХХ в. се създава и поредицата "Периодика и литература", замислена в десет тома като пръв опит за цялостно литературоведско проучване на българския литературен периодичен печат от Освобождението до края на Втората световна война (1878-1944). Тогава се появява и първата книга от вече 39-томната библиотечна поредица "Литературни анкети" - анкетата с Ем. Станев (1976) от проф. Иван Сарандев, който повече от 30 години е инициатор и ръководител на научния проект "Българският писател като социален, психологически и творчески феномен". Този проект осмисля творчеството на редица съвременни български писатели чрез изключително богат психобиографичен и литературноисторически материал, който дава възможност за интердисциплинарни изследвания в областта на психологията, социологията и социалната антропология.

През 80-те-90-те години на ХХ в. се очертават нови изследователски полета. Зачестяват монографичните изследвания върху българския модернизъм и авангард, кръга "Мисъл", културната идентичност през XIX в., аспекти на поезията от първата половина на ХХ век или драмата от междувоенния период, литературните полемики, проблемите на самопознанието, както и върху творчеството на П. К. Яворов, Н. Й. Вапцаров, Н. Райнов, Ат. Далчев, Й. Радичков, Ал. Геров, Й. Стубел, Н. Хайтов и др. Тези изследвания очертават в литературноисторически план същността, характера, тенденциите в новата и съвременната българска литература, но и промяната в традиционните представи за литературната история, оттласкването от канона.

Усилията на членовете на секцията се обединяват и в изготвянето на справочни енциклопедични издания. В "Речник по нова българска литература" (1994) е събрана библиографска и аналитична информация за творци от Освобождението до 90-те години на ХХ в. Поставен е акцент върху поети, писатели и критици, чието творчество е било тенденциозно тълкувано или забранявано и подценявано преди 1989 г. Независимо от типологичната си близост с тритомния "Речник на българската литература" (1976-1982), "Речник по нова българска литература" е етап от дългосрочна научна стратегия на Института. В този контекст през последните години секцията подготвя нов "Енциклопедичен речник на новата българска литература" в три тома, както и кратък вариант - речник "Български писатели. 1878-2000".

Важно място в работата на секцията имат научните конференции по повод годишнини на български писатели, литературни историци и критици или основни литературни направления и културни събития, съответно подготвянето на научни сборници. Всички те проблематизират важни явления от литературната история, предлагат новаторски анализи на класически литературни творби, очертават мястото на секцията в полето на съвременното литературознание. В тях културната история и модерните измерения на литературния процес са представени в диалог, но и в опозиция спрямо познатия тип национална история на литературата. Те не само утвърждават традиционни естетически ценности, но ги преосмислят, открояват и измеренията и спецификата на българската културна идентичност в контекста на европейската модерност.

СЕКЦИЯ "ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА"

Секцията по теория на литературата е основана през 1951 г. Неин пръв ръководител е акад. Пантелей Зарев. По-късно тя е оглавена от проф. Атанас Натев, а от 1990 г. - от ст.н.с. д-р Радосвет Коларов.

Секцията представлява национален център за изследване на актуални методологически проблеми на литературознанието, който си сътрудничи активно с едноименната катедра в СУ "Св. Климент Охридски". Още през 50-те години на ХХ в. основен проблем става въпросът за специфичния предмет на литературното изследване ("Стил и художественост" от П. Зарев, 1958), в противовес на догматичното тълкуване, свеждащо задачите на литературната наука до неразривна част от партийната пропаганда, а литературата до частна проява на теорията на отражението.

През 60-те години акцентът е върху методологически изследвания в общоестетически план (Ат. Натев), но също така и върху конкретни анализи на художествената структура в творбите на български автори, в духа на най-добрите традиции на руската формална школа и на съвременните тенденции в световното литературознание (И. Панова). Появява се книгата "Вазов, Елин Пелин, Йовков - майстори на разказа" (1967) на Искра Панова - нова стъпка в развитието на българското литературознание.

През 70-те и 80-те години се осъществява по-детайлна специализация в работата на секцията - изследвания в областта на литературния анализ, фоничната организация на литературната творба, стихознанието, жанровото многообразие на литературата, структурата на художествения дискурс, семиотиката, херменевтиката, естетическите програми на френските и руските символисти и др.

Секцията е инициатор и организатор на три национални дискусии през 70-те и началото на 80-те години - спора за "Диви разкази" на Н. Хайтов, дискусията по проблемите на съвременната поезия и дебата за кръговото или диалектическо развитие на обществото по повод на есето на Т. Жечев "Митът за Одисей". И трите дискусии са отклик на актуални въпроси на съвременната българска култура.

В пряка връзка с работата по написването на многотомна история на българската литература през 80-те и началото на 90-те години секцията разработва въпроси на историческата поетика - дисциплина, която проблематизира мисленето за литературния процес и предлага алтернативни версии на канонизирани и идеологически монологични идеи за литературната история.

От началото на 90-те години секцията работи по проекти, изследващи метатеоретични проблеми на литературознанието. Разгръщат се дискусии по основните проблемни ядра, свързани с актуалните теоретични школи и направления - рецептивна естетика, херменевтика, деконструктивизъм, интертекстуализъм и пр., формулират се евристични названия, носещи белега на авторефлексията - вглеждане и усъмняване в основанията на безвъпросно приемани аксиоми в литературознанието.

Първостепенна задача на секцията е изработването на надредна гледна точка към картината на съвременното литературознание, характеризираща се с многоезичие, разгорещени дебати, полемични стълкновения между отделни школи. В тази пъстра картина секцията следва призванието си да представя методологически ориентир, да осигурява методологическия фундамент на основните изследвания, с които е зает Институтът за литература.

Стратегическа линия на секцията е отстояването на критическа дистанция към случващото се в световното литературознание, съчетано с аналитичен интерес към злободневното, актуалното, т.е. заемане на независима позиция. Друго направление е разработването на интердисциплинарни подходи - на границата между науките се откриват епистемологични ниши, които се превръщат в продуктивни ядра, пораждащи хибридни научни области. Ново направление е работата върху терминологичния апарат на литературознанието, изследването на смяната на научните парадигми чрез понятията, характеризиращи мисленето за литературата, сравнителния анализ на концептуалните мрейна литературните школи и направления. Важна насока в работата на секцията е, условно казано, и разработването на "приложна теория", което е свързано и с възловото място на секцията в Института, т.е. с обстоятелството, че съществена част от теоретичните разработки на нейните членове се опира върху материал от българската литература, практически върху всичките Ј периоди. Изпробват се модерни методологии, нови теоретични подстъпи върху отделната творба и индивидуалното творчество като цяло, както и върху отделни периоди в историята на българската литература. Със своята новост и проницателност подобни анализи са важен принос към критическото изследване на българската литература.

СЕКЦИЯ "СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ"

Секцията е основана в началото на 50-те години под името "Западни и южнославянски литератури" и се занимава предимно със славянските литератури. През 1973 г. тя е преименувана в Секция по сравнително литературознание, а за кратко към нея е присъединена и секция "Руска и съветска литература". Пръв ръководител е акад. Ем. Георгиев (до 1980 г.), който през 1947-1976 г. ръководи и катедрата по славянски литератури в СУ "Св. Климент Охридски". Следват го проф. Б. Ничев (1980-1992), ст.н.с. д-р П. Велчев (1992-1997), ст.н.с. д-р Г. Цанков (1997-2002), ст.н.с. д-р Й. Найденова (от 2002 г.). От 1982 до 1989 г. секцията, съответно научната специалност, има свое професионално издание - поредицата "Сравнително литературознание", която допринася за изучаването и активизирането на междукултурния диалог.

Секция "Сравнително литературознание" е единственото звено в системата на БАН и в национален план, в което се разработват основни проблеми на компаративистиката. Дейността Ј е в центъра на сравнителното литературознание у нас - от метод на изследване и помощна дисциплина в рамките на литературознанието до самостоятелна литературоведска наука. В секцията литературните явления се разглеждат и като елементи на общ процес (вътре и извън границите на България), търсят се възможности за решаване на възловите въпроси и за въвеждането на нови подходи и методи. Сред основните Ј задачи са: изучаването на междунационални връзки (между писатели, направления и литератури) и техните видове (типологически, контактни и рецепционни); проследяване и анализиране на литературните форми на движение; теория, история и критика на художествения превод; български образи в другите литератури, и обратно; терминологични и понятийни проблеми, като световна литература, литературен процес, взаимодействия, художествен превод и рецепция и т.н.

Тази широка изследователска територия намира израз в основополагащи трудове на акад. Емил Георгиев, който в средата на 60-те години във връзка с "методологическата криза в компаративистиката" и търсенията на международната марксическа наука представя дисциплината като интегрална част от общата литературна наука, акцентувайки върху определението "общо и сравнително литературознание" (1966); характеризира славянските литератури и взаимодействията между тях; обявява се и срещу свеждането на компаративистиката до самоцелно издирване на влияния и заемки. Приемайки предложенията на руската и словашката компаративна школа, отчасти и на френската, специалистите от секцията открояват литературната типология, разграничават генетическите контакти от типологическите, търсят взаимодействието в литературата и изкуството, налагайки понятието "литературни взаимоотношения". Това методологическо развитие на марксическото сравнително литературознание в страната подготвя важни историко-сравнителни и типологически проучвания, особено в границите на славянските и балканските литератури.

През 70-те години на преден план излиза диалектическата взаимовръзка между националния литературен процес и литературните отношения, като проучванията са свързани с постиженията на компаративисти като Н. Конрад, И. Г. Неупокоева, Д. Дюришин, Ал. Дима. Приносни са изследванията на сръбско-, хърватско-, немско- или румънско-българските отношения (с опити и за периодизирането на връзките). Разискват се основни моменти от културноисторическото развитие на народите в Югоизточна Европа, по-специално на реализма в тях и утвърждаването на балканистиката като комплексна наука (Ил. Конев). Обект на проучване са и взаимодействията с полската литературна мисъл. Изясняват се връзките на дейци на Българското възраждане с Русия и зараждането на литературна критика в България. Предлагат се теории за възникването на модерните южнославянски литератури от отделни форми на фолклора: това поражда широка дискусия в страната и в чужбина ("Увод в южнославянския реализъм" на Б. Ничев).

През 80-те години обхватът на изследванията се разширява. Освен славистиката (бохемистика, полонистика, украинистика) проучванията засягат и области като романистиката, англицистиката, испанистиката, скандинавистиката, унгаристиката, японистиката. Разглеждат се проблеми на историята на западноевропейските литератури. Продължава монографичното представяне на световноизвестни писатели - след Нушич се изследват още Иво Андрич, както и - на рецептивно ниво - Сервантес и М. де Унамуно, О. Уайлд и др. Слага се ударение върху историята на рецепцията и рецептивната естетика, открояват се закономерностите, активността на реципиента, трансформацията на преводната творба, нейното приспособяване към българската среда и култура. Задълбочават се разработките в областта на Възраждането, особено в съпоставка с Просвещението - капитален труд в тази насока е четиритомната монография "Българското възраждане и Просвещението" на проф. Илия Конев, която обхваща въпроси на историописната и филологическата литература на Балканите през XVIII-XIX в. с оглед и на формирания тогава български образ за балканските страни. В същото време се засилва интересът към проблемите на съвременната българска проза и европейските социалистически литератури (през 1986 г. излиза сборник с едноименно заглавие). Значителен принос е трудът на Боян Ничев "Основи на сравнителното литературознание" (1986) с акцент върху методологията и основните компаративистки понятия, а и като опит за синтез на теоретичните и историческите, на българистичните и славистичните аспекти на изследванията.

След 1989 г. главни изследователски теми на секцията са преводната рецепция на европейските литератури в България през XIX-XX в., както и новите методи и проблеми в компаративистиката (с оглед и на запълване на белите полета) - литературата на славянските народи, създадена в емиграция след Втората световна война; героят в средноевропейските и балканските литератури на ХХ в.; българската култура и Средна Европа и др. Осъществяват се мултикултурални, имаголожки и интердисциплинарни изследвания. Проучва се духовният живот на българите зад граница, но и този на малцинствата в страната; прави се опит за нов прочит на европейските модерни направления, както и на литературата на постмодернизма като нов тип рефлексия за света. Част от компаративния подход е панорамното представяне на отделни национални литератури - чешка, унгарска. Приоритетно се изследва съотношението световна-национална-регионална литература. Специално място получават участието в справочни издания и библиографии, както и мащабната съставителска, редакторска и преводаческа работа за издаване на български и чужди научни и художествени антологии и книги.

Значителна творческа инициатива - резултат от съвместните усилия на различни организации и изследователи (на първо място СПБ и СУ "Св. Климент Охридски") - е осемтомната поредица "Преводна рецепция на европейските литератури в България", която започва да излиза от 2000 г. и получава висока оценка. Откроени са компоненти на рецепционния процес, изведени са най-превежданите писатели и заглавия. Поредицата е надеждна основа за създаването на национална история на художествения превод, също и на бъдещо многотомно издание на историята на българската литература. Тя допринася и за по-цялостното осмисляне на историята на националната ни литература и култура.

СЕКЦИЯ "РУСКА ЛИТЕРАТУРА"

Секцията е създадена през 1951 г. като съвместно научноизследователско звено между Института за литература и СУ "Св. Климент Охридски". Пръв ръководител (до 1958 г.) е проф. В. Велчев. От 1953 до 1962 г., вече с щатни сътрудници, секцията е под името "Руско-български и съветско-български отношения", а от 1962 до 1973 г. се нарича "Руска и съветска литература". Впоследствие секцията многократно се разслоява и обединява, като за кратко (1976-1979) просъществува под формата на самостоятелен Институт за руски език и литература към ЕЦЕЛ (с директор проф. В. Колевски). Ръководители са акад. Л. Стоянов (1959-1968), ст.н.с. д-р Хр. Дудевски (1969-1973), по-късно проф. Ив. Цветков (1984-1989), проф. М. Гургулова (1990-1992), ст.н.с. д-р Л. Цветков (1992-1998), проф. д.ф.н. Ст. Илиев (1999-2004), ст.н.с. д-р Хр. Манолакев (2004-2006), ст.н.с. д-р Р. Русев (от 2006 г.).

Първоначално изследователската работа почти изцяло е насочвана в компаративистичен план. Проучва се руската литература в България от епохата на Възраждането до съвременността. Проследяват се въздействието на руската класическа литература върху формирането и развитието на българската литература през ХIХ в., както и българско-руските литературни взаимоотношения през ХIХ-ХХ в. Интересите са насочени предимно към съветски писатели, към въпроси, свързани с възприемането на творчеството им в България и влиянието им върху българското общество и неговата култура, към типологически паралели. Обект на анализ са творчеството на Ал. Толстой, М. Шолохов, М. Горки, Вл. Маяковски, Н. Гогол и др. Постепенно диапазонът се разширява в посока към старата руска литература и българско-руските, отчасти българско-украинските литературни връзки.

От средата на 80-те години основна цел е изследването на съветската литература и българско-съветските културни и литературни отношения. Обект на внимание са и съотношението идеология-литература, "нравственият патос на съветската литература", проблеми на социалистическия реализъм. Издава се петтомник със съчиненията на М. Шолохов.

От 90-те години изследователският акцент се премества върху "иманентната" проблематика на руската литература. Отделя се все повече внимание на текстологическия анализ и на културната типология. Осъществява се и процес на оценка и преоценка на българско-руските литературни отношения, като идеологичност, методология и интерпретация. Разработваните проекти са насочени към съвременно тълкуване на класиката, към разкриване на неочаквани диалози между "стари" и "нови" произведения и "озвучаване" на забравеното, пренебрегваното, забраняваното. Анализира се проблематика, свързана с литературните митове и литературната антропонимика, с транслатологията и рецептивистиката, с руската художествена ориенталистика и символизма от началото на ХХ в. или с руския литературен постмодернизъм.

Най-новите проучвания в секцията имат за цел да изследват въздействието на интернет върху обществото, културата и литературата, както и новите възможности за литературно творчество в мрежата и алтернативите на класическите начини за създаване и четене на художествени текстове. Заедно с това секцията се оформи и наложи и като изследователски център по проблемите на историята, културата и литературата на руската емиграция в България (1919-1944 г.). Осветляват се както отделни страни на руското емигрантско културно и литературно присъствие в страната, така и особеностите на диалога му с българската култура.

СЕКТОР "ИЗВОРОЗНАНИЕ"

Основна задача на сектор "Изворознание" е работата с архиви на български писатели с цел тяхното издирване, научно коментиране и публикуване. Секторът започва дейността си като кабинет "Смирненски" и кабинет "Вапцаров", впоследствие - от 1999 до 2002 г., когато извороведската и библиографската работа се обособяват в отделни звена - фигурира под името "Литературна библиография и изворознание". Ръководители са ст.н.с. д-р Ил. Тодоров (1986-1990) и проф. Л. Стаматов (1995-2000).

Работата в кабинет "Смирненски" се оглавява първоначално от Надежда Измирлиева - сестрата на поета. Описан и систематизиран е архивът на Смирненски, който съдържа документи от биографичен характер, ръкописи на негови творби, кореспонденция, снимков материал, книги от неговата библиотека, спомени за поета и др. Научноизследователската работа е свързана с няколко фундаментални издания на творчеството на Смирненски, снабдени с научен коментар, бележки, показалци и илюстративен материал: "Събрани съчинения в четири тома" (1958-1960), "Събрани съчинения в шест тома" (1978-1980), "Съчинения в два тома" (1988), както и "Летопис за живота и творчеството му" (1961) и "Био-библиографски указател" (1982).

В кабинет "Вапцаров" работи (до 1981 г.) Бойка Вапцарова - съпругата на поета, която комплектува архива, събира данни и спомени и издава: "Никола Вапцаров. Съчинения" (т. 1-4 съвм. с Л. Кацкова), "Спомени за Вапцаров" (1952, 1953, 1972), "Летопис за живота и творчеството му" (1978), "Ръкописно наследство" (съвм. с М. Шишкова, 1982), "Вапцаров сред събратята си по перо" (1989) и др. По-късно в работата се включва Цвета Трифонова, която публикува "Архив: Никола Вапцаров. Аналитичен опис" (1991), както и отделни изследвания.

В сектор "Изворознание" се съхраняват още архивни материали за Михалаки Георгиев и за Весела Василева. Съставена е и картотека - пътеводител на ръкописи на писатели. В първите години от съществуването на сектора Институтът откупува различни документи за писатели. През 70-те години те са предадени в Научния архив на БАН и от тях е съставена "Литературна сбирка 11".

През 80-те години дейността на сектора се разширява и се появяват важни публикации, плод на текстологични наблюдения и извороведски издирвания, посветени на творчеството на Хр. Ботев, Ив. Вазов, К. Величков, А. Константинов, Ц. Церковски и др. Публикувани са записки и писма на К. Шапкарев и на С. Табаков, също спомени на Св. Миларов. Обнародвани са съчиненията на д-р Кр. Кръстев в три тома (2000-2007). От средата на 90-те години - в рамките на проект, посветен на антитоталитарната литература - са издадени непубликувани книги на Я. Язова и Г. Марков, проучена е дейността на Д. Крапчев като редактор на в. "Зора", както и досието на М. Арнаудов и др.

Документите и архивното наследство на български писатели са предмет на изследване и от други сътрудници, повечето от тях участници в престижната поредица "Българските писатели в оценката на съвременниците си" на издателство "Български писател".

ЗВЕНО "БИБЛИОГРАФИ"

Библиографско-информационната дейност в Института за литература има богати традиции. Ръководители са: Л. Райнова, ст.н.с. д-р Ил. Тодоров (1986-1990), ст.н.с. д-р Л. Стаматов (1995-2000), н.с. Д. Ралева (2000-2004). От 2004 г. звеното фигурира под името "Библиографи" в състава на библиотечния комплекс.

Първоначалната задача на звеното се свежда до аналитично разработване на литературния периодичен печат с цел подпомагане на конкретната изследователска работа. Началото е поставено от Б. Ангелов (по-късно професор) и група млади литературни сътрудници, които описват статии от предварително подготвен списък с източници (Картотека на разработваните източници). Събраният библиографски масив е подреден в картотека, организирана азбучно-хронологично и на персонален принцип. С увеличаването на преводната продукция възникват нов подраздел - От него, и нови рубрики (За него - отзиви и рецензии, Преводи). Тази структура на т.нар. Персонална картотека, която има уникален характер, се запазва до днес. До 2004 г. картотеката наброява около 1 500 000 библиографски единици (предстои автоматизираното Ј въвеждане по програмата "Алеф").

От 2002 г. звеното работи като Информационен център за литературна библиография, поставил си за цел съвременно информационно-библиографско обслужване - въвеждане на автоматизирано и компютризирано обработване.

През 2003 г. започва да излиза библиографски бюлетин под заглавие "Публикации на Института за литература" (ред. кол.: Й. Найденова, Д. Ралева, Н. Вълчева), който обхваща периода от 2000 г. и представя цялостната научна продукция на института.

Библиотеката на института разполага с 114 795 тома книги и периодични издания, както и с персоналните библиотеки на Асен Разцветников, Николай Лилиев и Стефан Кожухаров.

НАУЧНИ ПРОЕКТИ И КОНФЕРЕНЦИИ

През последните 15 години Институтът за литература е работил по 87 проекта, от които 29 международни. Проектите осъществяват интеграцията между българското литературознание и други области на хуманитаристиката, от една страна, и образованието, от друга, а използването на новите технологии дава възможност да се съчетаят академичната прецизност и практическата приложимост на науката, да се подготвят електронни бази данни. Съществено място имат и научните конференции - пример за ползотворните взаимодействия на института с обществени и творчески организации и за широкия обществен резонанс от неговите публични изяви.

Институтът за литература поддържа традиционно сътрудничество с основните творчески организации у нас, особено с тези на писателите и преводачите, както и с учени от СУ "Св. Климент Охридски" и другите университети, със сродни институти от системата на БАН и чужбина (Великобритания, Швеция, Русия, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и др.). Много голямо е участието в научно-образователната система - училища и висши учебни заведения, при написването на учебници и христоматийни помагала, на речници и енциклопедии, както и в редколегиите на периодични издания или при осъществяването на друга високоефективна експертна дейност. Заедно с това се търсят и създават трайни партньорства (междуинститутски консорциуми), осигуряващи интердисциплинарност и широк международен контекст на проучванията. Това прави Института за литература търсен партньор за съвместна работа и обмяна на опит.

БЕЛЕЖКИ

1. 60 години Институт за литература: Юбилеен сборник 1948-2008. Ред. кол. Иван Сарандев - отг. редактор, Йонка Найденова - отг. секретар, Вихрен Чернокожев, Лиляна Грашева, Петър Велчев. София: ИЦ "Боян Пенев", 2009, XIV, 666 с. - (БАН. Инст. за лит.) [обратно]

© Йонка Найденова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2010, № 1 (122)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.