ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРОДЪЛЖАВА

Иван Иванов

Третата книжка от списание "Литературата" затвърдява мястото му на лидер в медийното пространство за съвременна хуманитаристика. Поставената тема "Постмодерност и глобализация" издава желанието на редакционния екип да се търси важното и проблемното, да се анализира многообразието от трайно утвърдени в културния и обществения живот теории и концепции, както и новопоявили се опити да се обяснят промените в съвременния свят. С поредното си издание списанието продължава до отстоява амбицията си да изгражда мрежа от текстове, проблематично обвързани с актуални теми и тенденции, ориентирани към разгадаване на предизвикателствата и провокациите на настоящето. В книжката са включени преводни текстове на редица авторитетни имена, а родната хуманитаристика намира своето достойно място в културния диалог.

Списанието започва с обемния текст на двама от сериозните теоретици на постмодернизма и глобализацията - Стивън Бест и Дъглас Келнър. В "Постмодерното приключение" те проследяват обстойно промените в различни сфери на живота: наука, технологии, общество, медии, разчертавайки нова карта на глобалната икономика, технокултура и технополитика. Авторите подчертават, че независимо от различното време, в което се появяват термините постмодернизъм и глобализация, те са нееднозначно възприемани, твърде близки по значение, но не и еквивалентни, достатъчно противоречиви, за да бъдат разглеждани от различни теоретични позиции. Бест и Келнър подкрепят "Критическа теория за глобализацията", която да представи позитивите и негативите на един сложен и неудобен за дефиниране процес. С термина технокапитализъм те обозначават процесите на сливане на наука, технология и капитал. Това сливане от своя страна поражда нова технокултура или киберкултура, появата на нова киберидентичност. В статията обстойно са анализирани редица феномени от съвременния културен и политически живот. Откроени са новите форми за общуване и забавление, поставен е акцент върху феномени като интерактивната телевизия, многобройните реалити шоу програми и интернет. Авторите подчертават, че илюзорното бягство от всекидневните проблеми чрез сърфирането в интернет са опасност от пропадане в киберспектакъла, но и средство за откриване на алтернативни интерактивни форми. Следващата статия - "Яснотата на сливането" на Рафаеле Симоне - е ориентирана в анализ на абстрактния език на младите поколения, който е с редуцирана референтност и провокира нова херменевтична ситуация, обоснована от неяснотата и неопределеността на вербалното. Авторът прави заключение, че настоящата епоха е довела до драстично скъсване на отношението между училищната култура и младите хора. Подобни разсъждения прави и Беатрис Сарло в "Младите хора", където подчертава, че кризата на училището като младежка институция е породена от краха на традиционните авторитети и от символното изобилие на предлаганото от масмедиите. "Търговският център" е втората статия на Сарло, в която тезата за съвременното номадство е аргументирана през конструкцията търговски център, който се превръща в новоналожил се оазис сред динамиката на промените и нестабилността на ценностите. Теоретичните наблюдения върху глобализацията са продължени в статията на Нестор Гарсия Канклини "Пресни новини за хибридизацията", в която терминът хибридизация е актуалният начин да се говори за дистинкции, като традиция - модерност, локално - глобално, да се откроят новите значения на понятия идентичност, култура, различие, неравенство. Авторът проследява различни конструкции на понятието хибридизация, допринесли за освобождаването от есенциалистките дискурси на идентичността и културната чистота. Новата ситуация откроява преструктурирането на исторически стабилните групи в междуетнически, междукласови и международни групи. Спирайки се върху различни възражения към понятието, Канклини подчертава, че то е подходящият начин да се обозначат различните интеркултурни смесвания, а традиционните термини за означаване се оказват по-неприспособими в случаите, когато отделни религиозни или етнически елементи се съчетават с модерни и постмодерни социални процеси. Подчертавайки заплахата от глобализиращия се пазар, който предизвиква стандартизация и унификация, авторът настоява да се разграничават предимствата и недостатъците на хибридизацията. Последният голям теоретичен текст е посветен на епистемологичния дебат за понятията постмодерно и постмодерност, в който се включва Боавентура де Соуза Сантош. Той възприема идеята за опозиционен постмодернизъм и позовавайки се на господстващите авторитетни разбирания, свързани с имената на Лиотар, Бодрияр, Ватимо, Джеймисън, представя своите корекции на утвърдени постмодерни концепти. Следват три сравнително кратки, но изключително интересни текста. Първият - на Ален Ваян, е озаглавен "Романтизмът, първата културна глобализация". Останалите два са посветени на киното и музиката. Силвестър Мейнинджър представя ужаса от сриването на света и носталгията по изчезналия ред във филми, които показват тревогата на съвременната цивилизация и извикват тягостното чувство за неизбежна катастрофа. В "Постмодернизъм и музика" Дерек Скот проследява множеството постмодерни промени и влиянието им върху музиката. Краят на големите наративи, колапсът на високо и ниско, стиловете като дискурсивни кодове, симулакрумът и проблемната идентичност, смъртта на композитора като творящ гений са част от задълбочено разгледаните и интересно представени проблеми на постмодерната музикология.

Списанието продължава с текстовете на български учени от различни институции, които интересно и задълбочено отстояват своите професионални и граждански позиции. Теоретичен обзор върху проблемите по темата представят статиите на Иван Иванов "Постмодерност/Глобализация?" и на Амелия Личева "Глобализацията: теория и практика". Иванов представя различни теории и концепции за постмодернизма и глобализацията, откроява разложеното монолитно единство, както и новите форми на интеграция. Авторът подчертава, че геополитическото пренареждане на света предпоставя възможните позитивни социални трансформации и новите сили на доминация. Подчертава се фактът, че глобализацията реактивира редица постмодерни теории и практики, а киберспектакълът и медийната култура са съблазнителните предизвикателства на настоящето, които могат да подхранват нови форми на алиенация и господство. Личева поставя акцент върху конкурентността на термините и прави исторически преглед на различни представи за глобализацията. Според авторката съвременното състояние се характеризира с усещането за сгъстена скорост, с интензификацията на отношенията между различни нива на организираност. Личева подчертава идеята за разпростиране на модели, за виртуализация и нов тип връзки между локалното и глобалното, за преход от индустриалното към информационното, за новопоявило се съзнание, освободено от мисълта за граници и разколебаното чувство за разпознаваемост и уникалност.

Статията на Николай Чернокожев "Разказване и показване. Баланси между глобалното и локалното" е интересен начин да се анализира представата за националното през погледа на чужденец, който в "една книга за България" се опитва да запълни празнините на незнанието и непознаването. Според Чернокожев текстът на Герстенберг откроява две нива на представяне - едното показва общите неща, а второто спецификите на обекта, неговата уникалност и въвежда читателя в непознатото и странното, което провокира и поражда усилието за запълване на празнините.

"Ползите от глобализацията: един икономически поглед" на Георги Ангелов е задълбочен и интересен анализ на икономическите индикатори за глобализацията. Авторът откроява тезата за глобализацията като възстановяване и дава множество исторически примери, подчертава предимствата на глобализацията, подкрепяйки своето изследване с таблици и графики.

Ориентирани към литературата са статиите на Мадлен Данова "Глокализация и литература: съвременните индиански писатели в Северна Америка" и на Ирена Кръстева "Омразата към музиката" на Паскал Киняр и нагонът към смъртта". Данова представя начините за ускоряване процесите на глобализация, променените модели на идентификация и засиленото влияние на културните потоци и трансграничните взаимодействия. Поставяйки в центъра на своя анализ конкретни автори и техните творби, авторката откроява глокалностите като форми на преплитане на електронните образи от телевизията и фолклорните от индианската устна традиция. Статията на Кръстева е посветена на един от значимите френски писатели. Неговото творчество е част от динамиката и многообразието на френския културен живот в края на 20. и началото на 21. век. Интерес представляват текстовете на Камелия Спасова и Мария Калинова "Нишките на глобализацията", на Надежда Александрова "Мобилност и любовни връзки от разстояние", на Виолета Дечева "Театърът в процеса на глобализация: ефекти върху националната култура и Народния театър като национален институт", на Александър Донев "Има ли място за доброто и различно кино". Ренета Божанкова представя "Кирилицата в глобалния парад на азбуките" в прехода от книжна към електронна култура. Авторката разглежда различни мнения в спора за кирилицата и подчертава, че нейното присъствие в мрежата поддържа идеята за разнообразието и пъстротата на световната картина. Статията на Борислав Георгиев "Глобализация и обучение по идентичности" обсъжда различни типове идентичности: социална, православна, сексуална и новопоявилите се конфликти, породени от неразбирането. Според автора в конфликт влизат не само различните идентичности и различните поколения, а и носителите на различни модели на света. В заключение се подчертава, че глобализацията е процес, който ни освобождава от необходимостта за избор на идентичност.

© Иван Иванов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 1
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2009, № 5 (114)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 1.