Иван Делчев

web | Културно наследство...

Това изложение описва как се представя културно-историческо наследство върху географска карта, достъпна чрез интернет, или с други думи - използване на онлайн географски информационни системи за пространствено представяне на културно-историческото наследство. Проблемът е пряко свързан с целите на настоящото проучване.

Изложението отговаря на три въпроса:

1. Определение на съставните части на този процес, или отговор на въпроса ‘Какво?’

2. Целта, поради която тези части са обединени, или отговор на въпроса ‘Защо?’

3. Начинът, по който тези части работят заедно, или отговор на въпроса ‘Как?’

Какво?

Съставните части на темата са картите, географските информационни системи и културното наследство. Древните карти са не само функционални, но вече са и културно наследство, така че още на този етап съществува връзката между съставните части на темата. Те и за времето си са представлявали не само информационен източник, но и произведение на изкуството, затова не са просто исторически архив, а са и културна ценност (фиг. 1).

Фиг. 1. Карта на света от Меркатор от 1587 г.

Когато обаче Разумът и Просвещението победили, пътищата на картографията и културата се разделили. И едва сега силата на глобалната информационна среда ни позволява да ги обединим отново. Но преди да го направим, ще разгледаме поотделно елементите, които ще участват в това обединение.

Карта

Географската карта е образ на местоположението.

Немската дефиниция за географска карта не се задоволява с такова просто представяне. Според нея "Картата в картографски аспект е цифрова или аналогова информационна медия, с която се генерализират и изобразяват мащабно с графични средства пространствено идентифицирани обекти, процеси и събития".

В началото на 20. в. развитието на техника, наречена "фотолитография", е позволило картите да се представят чрез множество прозрачни слоеве, които в съкупността си показват пълната карта, а поотделно съдържат типове територии и обекти като гори, пътища, селища. Когато се появяват компютрите, това става ключова концепция на електронната картография (фиг. 2).

Фиг. 2. Слоеве на градска електронна карта

Географска информационна система

Географската информационна система е карта за търсене и намиране на информация.

Според немската дефиниция "Географска информационна система (ГИС) е компютъризирана информационна система, включваща хардуер, софтуер, оператори и процедури за събиране, въвеждане, съхраняване, управление, анализиране и представяне на данни за обекти и асоциирани с тях атрибути, които са пространствено съотносими към земната повърхност, включително промяната на тези обекти във времето по местоположение и качество".

Впрочем не всяка информационна система е компютъризирана, класическата библиотека например не е. В този смисъл в докомпютърната епоха всеки атлас със справочник за имената, с права и обратна връзка за намиране по квадранти е некомпютъризирана географска информационна система.

Google Maps и Google Earth са типични примери за електронни географски информационни системи. Те осигуряват добавяне, търсене и намиране на обекти по имена и координати и извеждат информация за тях, като показват обектите в различни мащаби и степен на подробност. Това са други задължителни характеристики на ГИС (фиг. 3).

Фиг. 3. Google Maps
© Карта: Google

В някои страни като Канада вместо ГИС се използва понятието геоматика, което е геоинформационно картографиране и обозначава съвкупността от приложенията на информационните технологии, мултимедия и телекомуникации за обработка на данни, свързани със земната повърхност.

Електронната карта не е ГИС, тя е основата му. Картата става част от ГИС, когато за обектите има данни и когато търсенето и намирането на обекти и данни е двустранно.

Най-общо казано ГИС е визуален модел на логистиката, това е може би парадигмата на ГИС, ако приемем британската дефиниция на логистиката "разпределение на ресурсите навреме". В този смисъл (както и в случая с информационните системи въобще) компютъризацията не е задължителен признак. Ако някаква организация на средата позволява получаване на систематизирана информация, то това е информационна система. Компютъризацията осигурява радикална смяна в мащаба на достъпа, но почти не добавя нови качества към подхода. Възможността да се натрупват неограничен брой слоеве, които показват не само различни обекти, но могат да изобразяват едни и същи обекти в различни периоди, позволява към ГИС да се добавя размерността на времето, не само измеренията на пространството.

Следват някои парадоксални исторически факти, които показват устойчивия начин на мислене на хората по отношение на изобразяване на местоположенията.

Около 15 000 г. пр.н.е. на стените на пещерата Ласко кроманьонският човек е нарисувал животни и миграционните маршрути, по които тези животни се движат (фиг. 4).

Фиг. 4. Изображение от пещарата Ласко, Франция

Тези рисунки съдържат фундаменталната концепция на ГИС, а именно изобразени по местоположение обекти с атрибути. Художникът е добавил на много места в рисунките си и звездни карти за допълнително уточняване на местоположението и карти на лунните цикли за фиксиране на времето, когато тези животни се движат по своите миграционни маршрути (фиг. 5).

Фиг. 5. Изображения от пещарата Ласко, Франция

17 000 години по-късно, през 1808 г., Наполеон построява основите на общоевропейския кадастър. "Добрият кадастър ще бъде най-голямото постижение на моя граждански кодекс", заявява той на своите военни инженери.

Наполеоновият кадастър, завършен десетилетия след смъртта му, обхваща 100 милиона имота. Кадастър означава карта на правата и като такъв е по същество също така геоинформационна система. Наполеоновият кадастър има всички белези на такава система - той е регистър на хората, собствеността и добивите от земите в пространството и времето.

Малко по-късно, през 1854 г., Джон Сноу изобразява с геоинформационен подход разпространението на холерата в Лондон (фиг. 6).

Фиг. 6. Карта, изобразяваща разпространението на холерата в Лондон, 1854 г.

Неговото картографско изследване на епидемията е довело до откриване на източника на болестта - заразена водна помпа. Това е най-ранното историческо използване на географски метод за изследване на разпространение на процеси, или казано научно, това е най-ранният метод за изобразяване и анализиране на клъстери от географски зависими факти.

Общоприета за възникването на съвременните автоматизирани геоинформационни системи е годината 1962. Тогава е разработена първата модерна ГИС в Отава, Онтарио, Канада, от федералното министерство на горското и селското развитие в лицето на д-р Роджър Томлинсън. Системата съдържа данни за земеделските земи, горите, почвите, водите, флората и фауната на селските и горските райони на Канада в мащаб 1:50 000.

Геоинформационните системи се използват за пространствени анализи от типа:

• топологично моделиране - например търсене на обекти в зададен радиус;

• мрежи - пътища, маршрутизация, инфраструктури;

• картографско моделиране - анализи на припокриващи се слоеве с различни типове обекти и връзката помежду им;

• геостатистика;

• геокодиране - изчисляване на локализации от улични адреси;

• прогнози за развитие на процеси - горски пожари, нефтени разливи - в тези системи се добавя размерността "време".

Модерните географски информационни системи предоставят услугите си онлайн.

Като пример за такава система ще посоча сайта на швейцарските железници, който показва движението на швейцарските влакове в реално време върху карта на Google: http://www.swisstrains.ch.

Културно-историческо наследство

Културното наследство се състои от ценни обекти, ценни хора и значими пътища.

По-точното определение е, че културното наследство е съвкупността от завещаните физически артефакти и нематериални обекти на група хора, общество или нация, които са ги унаследили от минали поколения, поддържат ги в настоящето, за да облагодетелстват следващите поколения.

Понятието за културно наследство е създадено от Анри Батист Грегоар (1750-1831), епископ на Блоа, деец на Великата френска революция (фиг. 7).

Фиг. 7. Анри Батист Грегоар

Той е първият френски епископ, дал клетва за гражданското устройство на духовенството и първият член на конвента, поискал кралят да бъде съден. Прозвището "цареубиец" го преследва до края на живота му. Анри Грегоар внася в Конвента доклад, според който "общественото отношение трябва да обгражда с внимание предмети, които са собственост на всички, и особено паметниците на науката и изкуствата се препоръчва да се следят от всички добри граждани." Той предлага това по времето на революция, унищожила традиционния календар и разрушила огромен брой църкви.

Френската революция традиционно започва с падането на Бастилията. Иронията е в това, че ако Бастилията не беше разрушена от същата тази Революция, тя днес щеше да е паметник на културата. Тя е забележителна дори само с това, че освен хора в нея са затваряни и книги - например първите два тома на Френската енциклопедия на Дени Дидро са забранени и осъдени да лежат в Бастилията. След разрушаването й революционерите поставили на мястото на сградата надпис: "От днес тук се танцува".

Днес Бастилията вече е незрим исторически паметник на културата, типичен случай на несъществуваща реалност, и мястото, на което е била, изглежда така (фиг. 8).

Фиг. 8. Мястото на Бастилията днес

Защо?

Съвременното управление на културно-историческото наследство (КИН) изисква събиране и поддържане на пълна информация с цел последваща реставрация и социализация на обектите.

Използването на ГИС е част от управлението на КИН. Използването на ГИС технологии позволява не просто да се изобрази местоположението на обектите по територията, но и да се разкриват всички ценни ресурси в даден ареал. Тези ресурси, представени като комплекс, и с тяхната обвързаност, се използват като запазена марка на ареала (бранд) и служат за развитие на културния туризъм.

Пример за подобен резултат е проектът "Родопската Света гора" в района около Асеновград. В този проект брандът на територията е непосредствен резултат от разкриването на нейните културни, природни и исторически ресурси, включително местни празници, традиционно земеделие, народна архитектура и винопроизводство.

Илюстрация от този проект е показана в следващата точка от това изложение.

Основната цел обаче на представянето на културното наследство чрез геоинформационни системи не е просто да се представя информация за територията и обектите в нея.

Основната цел е това, да се прави така, че интересът на хората да се повиши, а не да се задоволи. Виртуалната реалност не бива да подменя истинската.

Как?

Как го правим сега?

Досегашното ниво, постигнато от групата експерти в екип със студенти към Мултимедийната лаборатория на Университета по архитектура, строителство и геодезия, може да се види от следните илюстрации за Културните коридори и културното наследство на Югоизточна Европа, разработен през 2005 г. Това е продукт, представляващ сайт, базиран основно върху географската информация за обектите. Обектите са показани в последователни географски региони и са свързани със световните и европейските културни маршрути (фиг. 9).

Фиг. 9. Страница от продукт, базиран на географска информация за обектите
© ММЛ

Проследявайки териториалните нива от картата на света през балканските културни маршрути до локалните културни зони, може да се получи комплексна информация в различни мащаби в дълбочина. С това е създадено предварително условие за подготовка на културна карта на България, с която многоизмерно да може да се представят места, паметници, събития и маршрути в тяхното единство (фиг. 10).

Фиг. 10. Страница от продукт, базиран на географска информация за обектите
© ММЛ

В сайта е интегриран и проектът "Родопската света гора", като ясно се идентифицират маршрути, получава се информация за обекти, местоположения и туристическа инфраструктура по маршрути и за града (фиг. 11).

Фиг. 11. Страница от сайт "Родопска Света гора"

Същата тематика, но разработена с нова платформа с онлайн ГИС, е показана в уебсайта на Асоциация за културен туризъм - http://www.seecorridors.eu, реализиран през 2006 г. (фиг. 12).

Фиг. 12. Културните маршрути на Европа
http://www.seecorridors.eu
© Асоциация за културен туризъм

В сайта е използвана технологията SVG на Adobe, като преимуществото на тази технология е, че в сайта се вмъква прозорец с векторни изображения с високо качество и с възможности за анимации, но се работи с динамично генериране на файлове и с XML.

В рамките на проекта Heritage: ESPRIT съществуващият уебсайт http://www.seecorridors.eu е доразвит, като е използвана платформа от по-високо ниво с картографски сървър с отворен код, разработка на НАСА и Университета в Минесота. Сървърът обработва векторни и растерни карти, изработени с ArcMap на ESRI, който връща или изображение, или флаш, като последния позволява анимиране, проследяване на маршрути и т.н. Разработена е клиентска надстройка, универсална за всички браузъри, върху технологията AJAX, с която фоново се обновява изображението, без да се обновява целия прозорец, като се постига пълно покритие с възможностите на Google Maps.

Как го правят другите?

Един изключително добър пример на комплексно представяне на артефакт е сайтът http://kentweeks.com, който съдържа атлас на долината на царете в Египет. Атласът освен ГИС използва различни мултимедийни елементи, включително и такива за лица с увреждания, за да разкаже възможно най-пълно историята на това място, като чрез интерактивна карта на местността могат да се посочват обекти, за които се представя съответния разказ. Сайтът е разработка на Американския университет в Кайро (фиг. 13).

Фиг. 13. Сайт Theban Mapping Project
© Theban Mapping Project

Подобен е проектът за Троя, в който освен това тримерно са моделирани различните археологически пластове и може да се осъществи и виртуален тур.

Тези елементи: виртуалната разходка, тримерната виртуална реалност, интегрираният разказ и реч, географската среда, интегирани в интерактивен филм, подсказват бъдещите решения за разработка на подобни сайтове. Те ще показват културният артефакт във времето и пространството, обвързани с други събития, пътища и личности в единен продукт.

Как ще го правим в бъдеще?

Мултимедийната лаборатория на УАСГ според замисълът на нейното създаване през 2005 г. трябва да произвежда мултимедийни продукти.

Комбинацията: геоинформационна система - културно наследство е само компонент на планираните комплексни продукти, които ще разказват за територии, паметници, събития и личности.

В основата на подобен информационен продукт за артефактите ще стои интригуващият разказ. И такъв продукт не се създава по нормалния път на отношенията клиент - изпълнител. Такъв продукт се създава като кино, той се прави от продуцент, сценарист, режисьор, информатици, художници аниматори и организатори.

Примерна архитектура на подобен продукт е показана на следващата илюстрация (показва информационния модел за евентуално представяне на Рилския манастир) (фиг. 14).

Фиг. 14. Информационен модел
© Схема: арх. Ив. Делчев

Илюстрацията показва, че резултативният продукт ще се създава от продуцентски екип, който ще създаде сценарий, интерактивна картография, интерактивни тримерни модели, база от данни с разкази, факти, фотоси, озвучаване и накрая ще създаде интерактивен филм, достъпен онлайн на всякакви устройства, имащи достъп до интернет.

Мултимедийните информационни продукти за културата с включена геоинформационна система ще представят най-пълно и в дълбочина културните процеси на територията. Мултимедията ще интегрира органично ГИС технологиите и динамичните сценарии, още повече, че модерните географски сървъри генерират директно флаш обекти, обработвайки на входа векторна информация. Освен това екипът планира да разработи вариант с използването на Google Maps (вече има мобилна версия за джобни компютри) - фиг. 15 - с цел да се използват огромните ресурси от сателитни снимки и релефни карти със свободен достъп, още повече, че всички тези продукти ще се ползват изключително онлайн през глобалната информационна среда.

Фиг. 15. Google Maps
© Карта: Google

Тези продукти могат да се използват като виртуални екскурзоводи, като апликации към музейни експозиции и като образователни продукти. Освен това те ще се разпространяват чрез телекомуникации, с интелигентни телефони с вграден GPS. Крайната цел е телефонът да разкаже историите за мястото, където се намираш, да те заведе до паметниците и местата по маршрутите, за да може да се осъществи живия контакт на посетителя с миналото, дори когато то не е оставило следи. Така един мултимедиен разказ, позициониран в пространството и времето, ще стане път към липсващата реалност на нашата история и култура.

© Иван Делчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. Варна: LiterNet, 2009