Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖИВОПИС
web
Абажурът сянката си хвърля
върху твоя силует, а вън
влюбени гондоли те очакват.
Зад завесата луната пише
стих за живописен океан
с хиляди безименни удавници.
Въздухът е лек като въздишка
на самотен славей.
В тишината пламва портокал
на запалена цигара.
А реката тихо се протяга
и прегръща своето начало.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2020, № 7 (248)
|