Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪТВОРЕНИЕ
web
Надминах скоростта на светлината
и вече съм в астралните полета.
Зад мен избухват милиони кратери,
пред мен флиртуват розови планети.
И гладни за фотони черни дупки
поглъщат уморените галактики.
Навсякъде летят небесни трупове
на супернови и издъхват атоми.
Изчерпва се могъщата енергия
на слънцето - след малко ще изстине.
Душиците на хиляди бактерии
танцуват във космическата тиня.
Но ето, идва Бог, запалва изгрев
и музика рисува тишината.
И океаните зачеват прилив,
а мъртвата материя - душа.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2018, № 11 (228)
|