 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕЩА
На себе си отварям днес вратата,
със себе си любезно разговарям.
Обувките ми по тавана тичат,
а под леглото дишат скорпиони.
Защо открехва тясната ми стая
прозорец към самото сътворение
и лампата запалва златна роза
в ръцете на Венера.
Планетите са футболните топки
на моето космическо игрище,
а слънцето, световен съдия,
галактики рисува.
Потапят ме в изгряващия залез
следи на Аполон, Орфей, Христос.
И пее в мен безкрайният човек
с разтворени криле на паднал ангел.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2018, № 11 (228)