|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕРЦЕТОГален Ганев Най-после влакът спря. Дъщеря ми Лора първа скочи на перона, пое с ръце малкия Боянчо и леко го спусна до себе си. Докато жена ми слизаше, малчуганът вече тичаше към мен с разперени ръчички и жизнерадостните му викове разбудиха задрямалата гара. - Дядо, дядо, толкова те обичам, толкова ми липсваше - чуруликаше възбудено малкият, - на морето ми беше скучно без теб. Тъжно ми беше, дядо! Бързо се наведох и го сграбчих в обятията си. После направих обичайния номер с въртенето и подхвърлянето, като постоянно увеличавах скоростта. Това не беше толкова лесно, защото Боян наближаваше пет годинки и вече тежеше повече от двайсет килограма. Детето пронизително пищеше и вятърът от устата му люлееше дърветата. Лятната мараня отстъпи пред порива на щастието. Когато най-сетне го спуснах на земята, той се смълча, стана съвсем сериозен, погледна ме тържествено и каза: - Заповядай това перце, дядо! Моят подарък от морето, само за теб! Очичките весело заблестяха, а бронзовата кожа запали слънцето. В ръчичките си държеше малко бяло перце, навярно от чайка. Усмивката, пълна с живот и енергия, окъпа лицето ми и пречисти душата. Наведох се, бавно поех перцето и нежно го погалих. - Благодаря, малчо! Това е най-ценният подарък в живота ми! Синият поглед на детето оцвети калкана на гарата, а звънливото припяване размърка ленивите котки. Забързахме към таксито, аз ловко метнах куфарите в багажника и колата потегли. Когато слязохме пред входа и приближихме вратата, Боянчо попита: - Дядо, а къде е перцето? Стъписано се огледах, в ръцете ми висяха чантите, а от перцето нямаше и следа. - Отлетя при чайката - промълвих смутено, - за да не тъгува по него. А и да я топли през зимата. Малкият внимателно слушаше... Помисли малко и прие обяснението. В този момент пред нас кацна бяло гълъбче и той безгрижно затича към него. - Няма нищо, ще ти подаря ново перце, дядо! Куфарите внезапно натежаха, краката ми отмаляха и аз се свлякох на пейката. Необяснима тъга нахлу в очите и рязко завъртя прозорците и хората. Най-неочаквано гълъбчето забърза към мен, пъргаво скочи и удобно се настани на коляното ми.
© Гален Ганев |