НАСЕКОМИ В АВТОБУСА

Гален Ганев

web

Сяда винаги сама на третата седалка вдясно. Изискан профил, изваян сякаш от пръстите на гениален творец. Дълга кестенява коса на меки вълни обрамчва гордо изправената глава, която свободно плува в непознатата реалност на друго време. Изящна ръка бавно и с осезаемо задоволство гали непослушния кичур край ухото, неуловимо слиза надолу и се плъзва тихо до самия му край. Леко приглажда връхчето, а после с почти любовна наслада го поднася към ноздрите. Те неусетно се разширяват и жадно вдъхват вълшебния аромат на непознато екзотично цвете. Този съкровен момент на себеопознаване, този чувствен, почти еротичен флирт със собствената природа, е красив и поетичен. Той сякаш автоматично продължава себеутвърждаването на една дълго търсена и най-после намерена идентичност.

Неочакваното откритие вдъхновява жената: раменете предизвикателно се повдигат и заплашително насочват нагоре върховете на два заоблени хълма. Отровни копия, които безпогрешно поразяват целта, особено ако тя се олицетворява от невинните сърца на срамежливи юноши. Но те безмилостно пронизват и опитни мъже, наивно попаднали в добре маскираните ями на жестоки амазонки.

Издължените нокти, грижливо полирани в различни багри и нюанси, грейват ослепително. Заблестява очарователен калейдоскоп от сини, зелени, жълти и розови калинки. Достигнали билото, те нетърпеливо се откъсват и стрелват нагоре, за да посочат на стопанката правилния път към любов и брак. Палави точици тичат по тях и ревниво търсят своето място.

Нашата героиня сърдито оглежда ноктите, вероломно напуснати от малките, прелестни насекоми. Изумена от това предателство, тя се обръща назад и настойчиво търси любимите същества. Забелязва ги върху ръцете на солидна дама. Проехтяват изстрелите на женска свада.

- Кражба, крадец! Помощ! - проплаква отчаяно тя.

На свой ред споменатата госпожа с отвращение поглежда осквернените си крайници и яростно проклина този възмутителен кич.

- Винаги съм била девствена и естествена! - простенва тя болезнено.

Неочаквано се случва немислимото. Рояци калинки започват да прелитат от ръце на крака, от жени на мъже, дори случайно оцелелите зъби на няколко баби лъсват примамливо. Обзети от необясним естетски порив за пълна хармония, стъписаните мъже сграбчват червилата на дамите. Суматоха, паника и тих ужас тресе пътниците. Но ето, бурята неусетно утихва. Звънлив детски смях прогонва страха и счупва кристала на тишината.

- Колко забавно! Каква страхотна анимация! - чурулика детето.

Хората се изправят, смеят се и танцуват. Шофьорът се кълчи и прави необясними завои. Автобусът полудява.

Отново милвам с възхитен поглед моята героиня. Малки кехлибарени обици кокетно потрепват на нежните уши с правилна форма и съвършен овал. Щастливи пчелички, сгушени в цветовете на сочно растение. Подгонени от естествено любопитство, те се понасят нависоко и упорито търсят сходни цветя. Закачливо гъделичкат носа на очилат господин и разглеждат с интерес косматите ноздри. Той се възгордява от вниманието, но ги отпъжда с досада. После настойчиво кръжат край деколтето на суетна госпожица, тайно заета да разкрасява милото си личице пред миниатюрно огледалце. Момичето скача и истерични писъци прогонват съня от клепачите на задрямалите пътници. Шофьорът натиска клаксон, увеличава скоростта и автобусът излита. Известно време кръжи над облаците, но после с носталгия се спуска на земята. Асфалтовата писта е спасителен път към Йерусалим, а пътниците - новопокръстени пилигрими.

Разочаровани от липсата на ароматни тичинки, пчелите се завръщат на обичайните си места, целуват крехките листенца и блажено притихват.

Съвсем различен е животът на капризната шнола и леконравните декоративни фиби, лениво отпуснати върху удобните канапета на бухнали къдрици. Стреснати от пронизителните викове на истеричката, те се пробуждат и любопитно оглеждат пъстрото множество.

Когато оживяват, шнолата обикновемо се превръща в червена бразилска пеперуда, а фибите се преобразяват в морски кончета. За да разсеят скуката, те неуморно търсят различни забавления. Защото не е лесно непрекъснато да слушаш мъдрословията на умната госпожица и да следиш артистичните ѝ капризи. Задълбочените познания по литература, модерните философски размишления, странните музикални превъплъщения и абстрактните художествени приумици карат клетите създания да цвилят от удоволствие, особено кончетата.

И ето, те напускат летаргичния унес и тръгват на кратко, но рисковано пътешествие. Облитат разноликата тълпа и търсят пристанище. Изведнъж дебела лелка забелязва морските жребци, възкликва доволно и обзета от непреодолимо желание за езда, яхва ефирния Пегас.

- Дий! Напред, конче! - вика побъркано тя.

Няма Мохамед, който би издържал такава планина на плещите си. Кончето мъчително хрипти и отчаяно рие с крило. Това дава допълнително предимство на откачалката и тя с ликуващи крясъци се пльосва върху него. Сега вече няма майстор, който да подкове треперещите нозе на крилатото.

Върху другото конче се мята атлетичното тяло на мустакат палавник. Младежът демонстрира виртуозни умения на ловък ездач. Девойката до него прехласнато наблюдава динамичното зрелище и ободрява юнака с горещото дихание на страстта. По ирония на съдбата Херкулес позорно се катурва на пода, а погледът на очарователницата закономерно помръква. Кончето разперва криле за нов живот и задъхано гребе към стопанката. Междувременно Тлъстата се изправя, за да се наслади още веднъж на вродените си умения. В този момент пеперудата самоубийствено пикира под масивния ѝ задник и издърпва в последния миг другия клетник. Лойта обилно позеленява и клокочи зловещи закани.

Пред изумените погледи на всички Огромната изтънява от яд, а Мустакатият отчаяно трупа килограми несподелена обич.

Авантюристичният дух на пеперудата отново търси приключения. Тя не мирясва лесно и възбудено се устремява към голия гръб на русо момиче, избира удобно място и кацва. Крилцата ѝ предизвикателно трептят и разхлаждат угоеното шкембе на потен господин. Той се любува на неустоимото ѝ обаяние, но после със звучна плесница я залепва за рамото на девойката. Пеперудата е обезсмъртена.

- Благодаря за жестоката татуировка - мълви смутено момичето и вади огледало за обратно виждане.

Пеперудата внезапно оживява, вкопчва се в гърба на девойчето и изчезва заедно с него. Шкембето на чаровника лъсва от изненада, а шофьорът удря спирачка.

По стъпалата пъргаво слиза млада циганка със стройно тяло и красиво лице. Пиявиците на веждите изпиват очите на мъжете, а лукавият поглед разлюлява автобуса. На косата ѝ оживено разговарят червена пеперуда и две морски кончета, в ушите звънят медоносни пчели, а на пръстите, в компанията на разноцветни калинки, въздишат златни бръмбари.

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2015, № 9 (190)