Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БУНТ
web | Безкраен човек
Но ето, лудите прииждат...
Подобно птиците на Хичкок,
подобно хищни динозаври
от древен филм.
Въртят очите си безумни,
търкалят се в дъждовни локви,
прегръщат улични дървета
и ги целуват.
С огромни и нечисти нокти
свирепо дращят синевата,
люлеят африкански танци,
огньове палят.
От крастата, която ловко
пълзи по техните кореми,
дори нормалните се чешат
с жестока страст.
Фонтани неспокойна кръв
от раните дълбоки бликат,
поливат улиците прашни,
града измиват.
Най-после този град е чист,
по-ален от платна на Грин,
по-възхитителен от залез,
същински Рим.
Разумните туземци скачат
върху тигана на площада
и пържат се като яйца
в лойта на здравия си разум.
Човек, нормален до полуда,
сварените очи облещи
и викна страшно и зловещо:
- И аз съм луд!
© Гален Ганев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.10.2020
Гален Ганев. Безкраен човек. Варна: LiterNet, 2020
|