Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАР
web
Бретон. И синя рокля. И пиано.
И тъмна кожа с дъх на шоколад.
Уискито изважда дрезгав глас
от дъното на ледената чаша.
А вечерта е с аромат на танц
и багри на задъхани целувки.
Жената пее. Дългите ѝ мигли
рисуват дълъг дъжд.
В далечината призив на петел
и утринна молитва на камбана.
Светулките на тъжни ангели
запалват нощните фенери...
Поет самотен вдига чаша,
изпива бисерните ноти,
преди коприненият алт
в любов да го удави.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2018, № 11 (228)
|