ДУМИ ЗА ВИХРЕН ЧЕРНОКОЖЕВ

Георги Гроздев

web

Вихрен премина в един отвъден свят, който очаква всички ни. До него нашите сетива нямат достъп, но този свят съществува и винаги е съществувал. В нетрайния земен човешки свят, в който човекът към нищо не бивало да се привързва, защото е обречен да го загуби рано или късно, Вихрен Чернокожев остави своята следа на книжовник.

Остави думите си, остави съпруга и син. Остави скромния си бит като всеки непотребен в епохата на плячката. Той бе един от скромните и проницателни наблюдатели на обхващащата ни като стихиен пожар ентропия на бита и битието ни. Неведнъж сме говорили дълго за това в кабинета му в Института за литература, на десетките премиери на издателство "Балкани", които не пропускаше независимо дали е ледена зима, или задушно лято. Въпреки недъга си и въпреки тежкото си придвижване. Държеше да се оправя без чужда помощ, ако не се брои неизменната подкрепа на съпругата му Росица.

Но това стана по-късно... Той откри "Балкани" с вътрешното си зрение, както и например Радой Ралин го направи. През далечната 1998 г., значи, преди двайсет години - сякаш беше вчера, Радой Ралин дойде в офиса на издателството в Полиграфическия комбинат. Бях го търсил по телефона седмици наред, но не отговаряше. С влизането си каза: "Щом сте поканили тези писатели, значи и аз съм поканен!" Отвори дума за поредицата на "Балкани", наречена "Книга с автограф". Тя започна с "Мюре" на Йордан Радичков и завърши с "Циганска рапсодия" на Ивайло Петров. Бяха тринайсет автори плюс карикатуриста Борис Димовски, който илюстрира книгата на Радой "Ако изкукуригам, кого ще събудя". Кои бяха останалите писатели - Блага Димитрова, Йордан Василев, Димитър Коруджиев, Георги Данаилов, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Исак Паси, Георги Мишев... Това бяха имената, които подкрепиха "Балкани” в първите му крачки из родната литературна нива, която днес ми прилича ту на нива, ту на сметище.

Каква е връзката с Вихрен? Без да го познавам и без да знам за съществуването му, той представи всички издания на поредицата в "Литературен форум", имаше притурка за книги, една по една и даде "име" на серията от книги като ги нарече "Бялата поредица на "Балкани". По-късно се запознахме лично. Бе един от първите, който написа интересни анализи за избраните ми разкази "Божии трохи", за романа "Плячка", романа Непотребния"...

"Бялата поредица" бе май последната бяла ластовица в идващите като мътен порой времена на безкултурие и упадък. В нея участваха с ентусиазъм и радост още живи тогава класици на българската литература и култура, събрани заедно, въпреки че раздорите на времето противопоставяха всеки срещу всеки и всеки на всички...

Ще запомня срещите, разговорите си с Вихрен, текстовете му - като откровения на един искрен ценител на красивото и достойното, проницателен наблюдател и критик на никнещите като гъби "чудовища на свободата"...

...И сега след като творчеството на Вихрен Чернокожев влиза в жестокия и неумолим кръговрат на времето, само то - времето, ще отсее семето от плявата. Вярвам, че Вихрен бе един от малкото, който остави думи за семе, въпреки голямата дандания и навалица пред входа на Литературата. Тълпи от кандидати за славата се блъскат и винаги ще го правят в стремежа си да минат през един вход, който пропуска едва един-двама за цял век.

Бях свидетел на ироничните реплики на Вихрен Чернокожев, с които съпровождаше новите натегачи, поредните нови лица на новата стара конюнктура.

Затова и той остана нелюбим на днешната конюнктура, затова и тя не зачете делото му, както подобава. Затова и онези големи писатели от близкото минало казваха: Сигурни сме за своето творчество, ако България я има.

Защото, това става все по-ясно, може и да я няма.

6 август 2018, Преображение Господне

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.10.2018, № 10 (227)