НИЩО НЕ Е ЗАВИНАГИ

Георги Гроздев

web

Ако си роб, пленник, ако си разорен селянин, продал себе си и децата си заради дългове, ако си куртизанка по договор, или проститука, ако си дори търговец или пък евнух при императора - и нищо не е завинаги! - си човек с надежда.

Можеш да се освободиш от робство и плен, отново да се замогнеш, да се откупиш и омъжиш за богат вместо да те използват срещу храна и постеля за секс, възможно е да се озовеш на най-високото стъпало в йерархията - това на книжовника, дори от евнух да станеш император или поне да заговорничиш срещу него!

Китайската история помни невероятни превъплъщения, колкото редки, толкова и категорични, сякаш за да докаже: съдбата на човека не е сигурна и завинаги закована. Във всеки един миг тя се променя, много често - независимо от неговите желания и въпреки тях. Въртележката на живота е невероятна.

Не е за подигравка онзи, който в момента е в незавидно положение. Останал е без пари, хвърлен е в затвора, превърнал се е в дрипа. Станалото се възприема като нещо временно, което ще се промени.

Този начин на мислене е съществен знак на китайската духовност. Той като че ли е изписан по лицата и на днешните китайци. Много силно впечатление ми прави тяхната центростремителност. Те не излъчват центробежност, нито вътрешно напрежение. Спокойни, но не лениви. Сдържани, но не апатични. Съсредоточени и сериозни, дори вглъбени. И млади, и стари, и мъже, и жени. Всеки ден ги наблюдавам. Не съм очаквал да го открия.

Пострадалият, човекът в беда, запазва увереност в себе си, освен надеждата, че и на неговата улица ще изгрее слънце. Не отпуска ръце, не се отчайва, не се предава, не се отказва от живота си. Още по-важно - другите не гледат на него като на обречен. На всеки може да се случи! Не злорадстват, не му се подиграват, самите те не се чувстват недосегаеми от провидението.

Ние се разхвърчаваме в пространството като пумпали! Ревем и се самоокайваме. Десетилетия се оплакваме, че сме "малка държава". Колко много страни в Европа са по-малки. Лицата на конюнктурата ни се изживяват като вечни във всяка епоха, която ни сполетява. Вижте им позите, натруфените биографии - хвалби, самолюбуване, себеизтъкване. А дори не са били императори!

Едно дълго владичество на император Сюендзун (713-756) било предшествано от още по-успешен дълъг период на ред и възход. Никой не очаквал такъв рязък обрат.

От неговата епоха до нас достигат имена на художници, калиграфи, поети, те свидетелстват за подкрепата и любовта му към литературата и изкуствата. Той е умел администратор и гъвкав политик, покорил или отблъснал много на брой агресивни съседи.

На 54 години обаче се влюбва в красивата Ян Гуефей. Кой да го предвиди, как да го предотврати? Безпорядък и бездействие завладяват страната. Хаосът никога не спи. Страстта на императора е силна, дори легендарна, възпяват я същите онези поети и художници, но не пропускат и провала му на държавник. Империята на династия Тан затъва. Стигнало се дотам най-довереният генерал да оглави войската и да превземе столицата. Императорът и дворът му бягат. Гвардията се разбунтува, убива брата и сестрите на любовницата, а любимата Ян Гуефей е удушена от евнух. Сюендзун абдикира. Следват още десет години размирици, а после идва краят на една от най-великите династии и то заради красива конкубинка.

Нищо не е завинаги.

Най-лошото и мизерно състояние може да се промени. Най-тежката злочестина и недоимък имат пред себе си по-добър път. Най-голямата слава може да затъне в позор, а несметното богатство да завърши с просия.

Тези мисли не са били чужди на следващите красиви и изкусни куртизанки, мечтаещи да станат един ден и те като Ян Гуефей любимки на императора. Нещо, което било невъзможно за най-презираните от всички - проститутките. Те живеели в кварталите на цветята и плачещите върби, както наричали някога публичните домове.

септември - октомври 2015, Шанхай

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2016, № 3 (196)

Из сборника с есета на Георги Гроздев "Свое и чуждо. Китайски разкази и загадки" (под печат).