КИТАЙКИТЕ

Георги Гроздев

web

Те са поне деветдесет и девет вида. Онези, които харесах, са различни от останалите. Стройни, елегантни, нежни. Излъчват мистична недостъпност и същевременно сочните им бедра те подканят за танц. Не са кокетни, а магнетични. Рускините са като "джаснати" в сравнение с тях.

Източната красота е притворна, скрита, дискретна. Шанхайката не те гледа в очите, тя те вижда с кожата си. Стъпва изящно, за никъде не бърза. Стройна, гордо изправена, спокойна. Не е наплашена или преуморена. Не я видях с цигара по улицата, с бутилка бира в парка, нито да се целува и натиска по пейки. И скромно облечена, и скъпо пременена - определено има вкус.

Излъчва скромност, може би престорена, макар че съм наивен и вярвам, че не е престорена, а естествена. Скромността е нейното най-голямо украшение.

Не е обкичена с обеци, гердани, пръстени, нито нашарена с татуировки. Бледожълтата й почти прозрачна кожа е нежна като на бебе. Извивките на клепачи, мигли, вежди, скулптурирането на лицето, овалът на шията, лабиринтът на ушната й мида са изваяни. В смолистата й права коса понякога стърчи интересна цветна фиба с цвете, калинка или птичка, както е било в минали времена.

Тялото й е гъвкаво. Не се клати или влачи като върви. Стъпва стегнато, здраво. Ханшът и женското тайнство, което мъжете обичат най-често да наблюдават - задните части, формата на корема, извивките на бедрата, изящността на стъпалата са в хармоничен синхрон със стегнатите й гърди. Те не се поклащат, нито се удрят една в друга като малки прасенца, както пишеше в един разказ на Николай Хайтов.

Зъбите й са бели и правилно подредени. Усмивката - широка и неприкрита. Устните - изписани, набъбнали, а не едва очертани. С тази прекрасна уста тя може и да целува, но и да хапе.

Маникюрът не е натрапчив или прекалено ярък. Педикюрът - също. Често минава и без него. Краката й са идеално поддържани и чисти, с правилно изрязани нокти.

Излъчването на шанхайката идва отвътре. Не от външността й! С това ме привлича най-много. Приказлива в компания, внимателна майка. Не видях и не чух да крещи на детето си, да го дърпа, да дава воля на гнева си публично. Любовта й е всеотдайна, шепнеща. Най-голямото й богатство е единствената й рожба, която кръговратът ще отнесе един ден далеко от дома неусетно, неумолимо.

Четох, че шанхайките са силният пол в семейството. Мъжете вършели по-голямата част от домакинската работа. Вечер в парка е пълно с жени, може да излезе истина.

Поканих преди време познати китайци, командировани у нас, в държавно-ловно стопанство "Искъра". Вече в зряла възраст те не бяха виждали живи диви животни в естествената им среда. Разгледахме и трофейните рога. Споменах, че когато българката изневери на мъжа си му "слага рога". Жените се засмяха и ме допълниха: ако китайката предаде мъжа си, му "слага зелена шапка". Попитах ги: а вярно ли е, че ако мъжът не е доволен от жена си, тя трябва да му намери по-млада, макар и временно, а не да му се сърди. Те се засмяха още по-бурно: "Това пък къде сте го прочел?" Явно, не беше истина.

Моя позната българка, женена за китаец, ми разказа, че се развела, тъй като системно не била канена на общите фирмени банкети. Съпруги не се допускали. Разбрала, че след вечерята се осигурява забавление за всеки според наклонностите му. За онзи, който търси чужда жена, имало определена служителка, която изпълнявала редовно тази функция. Няма излишни рискове и е евтино.

При ограничението от едно дете се чудя как ли тези красиви, жизнени, напращели китайки се справят с рисковете на секса? Презервативи, противозачатъчни, легални и нелегални аборти... Особено в по-дълбоката провинция, където сексуалната култура по-бавно евоюлира. Не знам.

Шанхайките карат виртуозно и малките скутери, и грамадните джипове. Красиви момичета и жени, достойни за менекенки или тела на "Плейбой", могат да се срещнат навсякъде по няколко пъти на ден. Много рядко забелязвам мъже с красиви черти, макар че са атлетични. Той и Константин Иречек, като видял за първи път българките в Шопско да перат, казал, че са красиви и привлекателни. А за мъжете - че са с космати гърди и кривокраки. Първите впечатления понякога са най-точни, макар да изпускат важни подробности.

В музея на Шанхай разгледах изложба за културата и обичаите на малцинствата. Там открих женска носия, много сходна с българската, особено по цветовете на шевиците.

Описвам само един от 99-те вида китайки. И все пак всички, сигурен съм, си приличат по едно: по дълбоко кодираната и ненатрапчива гордост, която излъчват. Нали благодарение на техните утроби са се родили един милиард и четиристотин милиона човешки същества.

септември - октомври 2015, Шанхай

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2016, № 3 (196)

Из сборника с есета на Георги Гроздев "Свое и чуждо. Китайски разкази и загадки" (под печат).