ПРИКЛЮЧЕНИЯ С РОМАНИТЕ НА МАЙСТОРА КЛАСИК ГЕНЧО СТОЕВ
За творчеството и паметта в предбалзаковските времена

Георги Гроздев

web

1.

Томът на издателство "Рива" заслужава да бъде забелязан. Той ни предлага един автор, чието творчество е от най-високите художествени образци в родната, балканската и европейската литература - Генчо Стоев.

Съставен е от "Цената на златото", "Завръщане" и "Досиетата". Третото заглавие е прибавено (механично) и така се създава "трилогията". Тя се публикува в този вид за първи път. В случая 29 години след издаването на романа "Досиетата" в 1990 г.!

Въпросът е защо самият автор приживе не го стори, въпреки че имаше цели 12 години от издаването на "Досиетата" до преминаването си в Отвъдното през 2002 г.?

Подобно нетрадиционно издание, което се прави веднъж на толкова години, поставя определени условия. Най-малко са били нужни съответни бележки и справочен апарат, информация за различните издания на романите в годините, критика, интерпретации на автора за тях. Авторитетният изследовател по темата проф. дн Сава Василев, неговият подробен и полезен труд "Писателят Генчо Стоев и литературните кръстопътища на историята", 2012 г., в случая биха били много полезни.

2.

В личния си живот Генчо Стоев импровизираше често и до последно си остана "неразумен", но в творчеството си обмисляше внимателно всичко и не правеше нищо случайно или набързо. Тъкмо напротив! "Цената на златото" и "Завръщане" винаги са били едно завършено и завещано от автора единно творческо цяло, неслучайно те така и са издавани от него многократно. Винаги той е мислил и говорил публично за тях като сдвоени, като два романа, но никога като "трилогия".

3.

"Досиетата" са част от друго творчески незавършено или завършено, но неиздадено до този момент "цяло" със заглавие "Гъбарят". По същия начин за тези две заглавия писателят е коментирал многократно, че те са по подобен начин в "двойка". Ето как са публикувани в бр. 1 от 1989 г. на сп. "Съвременник" в своя журнален вариант: "Гъбарят. Книга първа: Досиетата". Книга първа и втора така и не се появяват, макар да е бил взет и ISBN от издателство "Българска книжница" на Трендафил Василев. И сега в каталозите книгата стои все едно е публикувана, само дето не е посочено коя година?! (Благодаря на проф. Мария Младенова, че я откри.) Две години подред има готовност за публикуване. Фаталните две години около 2002. Издателят е на 79, жив и здрав досега. Приятел и съсед тогава на Генчо Стоев, земляк от Хасковско. За "Гъбарят" са осигурени и нужните средства от спонсорство на банка. Авторът казва на издателя си: работата върви бавно, но върви, вече съм прехвърлил доста; ако стане с мене нещо, да не вземете да го пуснете тъй; писал съм го преди Десети ноември и трябва да го превъртя текста още веднъж; не са кой знае какви промени, но все пак има за оправяне.

(Не знам доколко тези подробности са станали известни впоследствие на наследниците на писателя. Още повече на "съставителя" с днешна дата. По онова време, в последната си година и половина, писателят го беше дистанцирал, обиден от нещо. Генчо Стоев имаше тази особеност, че понякога реагираше непредвидимо.)

От само себе си възниква недоумението на какво основание се променя със задна дата замисълът на Генчо Стоев с появилата се "трилогия"? И доколко се променя? Особено след като ръкописът на "Гъбарят" остава непрочетен.

4.

Той е в новото си жилище на първи етаж с голям хол. Купено е след продажбата на ателието му от последния много висок етаж в блока на писателите. Вече няма да се чуди какво да прави, когато асансьорът спре. Тогава заедно му избрахме компютър на старо, който така и не можа да използва. После се разиграва и фаталната история с изпита за ловен билет с цел да си купи ловна пушка.

В последната година от живота на писателя бяхме заедно на 6 май 2002, тогава Гергьовден и Великден съвпаднаха. Издателство "Балкани" покани група писатели в Истанбул да почетем Българските свети места там. Представихме първите две книги от "Балканска Библиотека" с автори Иво Андрич и Георгиос Сеферис пред известни турски писатели. Генчо Стоев беше най-уважаваният гост на срещата. След завръщането ни от Турция започват проблемите.

В началото на 2002 и преди това съм чел откъси от "Гъбарят" по предложение на Генчо Стоев у тях. За толкова години познанство това се случваше за първи път. Виждал съм целия обемен ръкопис, написан на пишеща машина. Той смяташе, че има още много време пред него, когато са му оставали месеци.

5.

Известна е неговата пословична творческа взискателност, белег за майсторство, за професионализъм. В настъпилите "предбалзаковски" времена, както Генчо Стоев ги определи, всичко стана "все по-примитивно" и някак много лесно. Лесно се прегазват професионални, естетически, етични граници. Лесно се става "майстор", преди да си бил чирак и калфа. Лесно се "бабува" и над "трилогия".

Примерът на Генчо Стоев като писател, отдаден на творчеството си и само на него, безкомпромисен и като човек, и като творец, освен че е забравен, е и излишен, неудобен днес. Всяка нова конюнктура лансира свои лица, влюбени в медийните си балончета. Тяхното да е най-високо, другите да се пукат! Подир награди, версии и вересии се влачи все един и същи въпрос: защо само вие сте, а къде са останалите? Как новите "живи класици" ще минат за дъбаци в една отдавна несъществуваща вече гора?

6.

Не бих писал тези редове, ако не бях свидетел на терзанията на Генчо Стоев приживе и ако не бяхме приятели с него. Най-добрият ми приятел сред писателите. Той имаше комплекс от шедьовъра "Цената на златото" и "Завръщане" и се страхуваше в следващите си книги да не бъде под тяхното ниво. Това беше неговата творческа прокоба. Вече достигнал Еверест, той не можеше в следващите си изкачвания да е дори на милиметър по-ниско. Независимо от силите си, независимо от годините си, от загубеното време, а и зрение, независимо от преследванията и дългогодишните творчески "паузи".

Дълги години той не издаде нова книга, а го направи именно с "Много висока тераса" в издателство "Балкани" през 1998 г. в бялата поредица "Книга с автограф". Не беше случайно. Близките ни контакти продължиха повече от две десетилетия та чак до последния му ден. Тогава го чух по телефона половин час преди да отпътува за Отвъдното.

7.

Издадохме в "Балкани" и есетата "Прокоба и слънце" (2000), интервютата "Брод за достойнство" (2001), не в 2004, както погрешно пише на вътрешната корица на "трилогията". И това са последните му книги, публикувани приживе. Генчо Стоев прочете предговора за есетата, който по-късно включих и в документалния роман "Изчезващ вид. Срещи с майстори" (2011, 2013 - второ допълнено издание). Спомням си как се усмихваше леко и си повтаряше на глас едно определение от текста: рисков човек, много пъти убиван и много пъти възкръсвал. Сякаш преоткриваше нещо съкровено за себе си, повтори го няколко пъти: "Аз съм рисков човек!" Цитат от предговора през 2000 г.: "Генчо Стоев е последният рицар в българската литература. Около него сияе нещо от ореола на опърничавите понякога възрожденци, които обаче подлагаха своя, а не чуждия гръб под копитата на историята.

...В този смисъл той може да бъде измислян и досъчиняван от следващите поколения. Аз самият съм се улавял, че без да искам, го правя понякога. Не би могло цели десетилетия да няма един достоен и горд човек, който да докаже най-напред на себе си, когато губи тотално - колко всъщност струва! И то в епохата на вечния оптимизъм!"

8.

Серийни ли са великите романи на Генчо Стоев, или не са? Те са създавани в продължение на десетилетия, независимо един от друг. Той не е имал и не е могъл да има предварителен план за трилогия или тетралогия. За разлика от Димитър Талев да кажем.

"Цената на златото", "Завръщане", "Досиетата" са самостойни сами по себе си отделни творби, въпреки че са обвързани с обща "вътъкова нишка" - пренасят памет за Хадживраневия род. Проф. Сава Василев дори употребява понятието "триптих". Взаимно обвързани - те нямат нищо общо със серийното писане.

Наскоро препрочетох без връзка с темата в момента няколко романа на Милан Кундера, между които "Шегата", както и "Изкуството на романа". Припомням си го, защото романите на Кундера ми дават възможност по пътя на асоциацията и сравнението да продължа да мисля за творчеството на Генчо Стоев от друга гледна точка. Кундера твърди, че романът всъщност е търсене на различни Възможности за съществуване. Героите в него са експериментално его на автора. "Шегата" е роман, който разказва също за епохата на "Досиетата". Тогава заради една шега, донесена или снесена, където трябва, се преобръща животът ти. По-интересно е какво става след години, когато времената са се сменили. Опитът да търсиш възмездие за зложелателя си престъпник с късна дата е комичен и дори невъзможен. Отрицателният герой е мутирал в "положителен", като е усвоил мимикрията на новото време много по-успешно от своята жертва. Предавам схематично един от казусите в книгата.

Ако сравним бегло "Шегата" и "Досиетата", ще видим още по-ясно родството между тях, но и колко по-различен е хоризонтът на "Досиетата". Именно заради липсващото продължение във времето, разказано в "неизвестния" засега ръкопис на "Гъбарят".

Генчо Стоев преживя епохата на активните борци, но доживя и епохата на борците с бухалките. Човек с богат и дълъг житейски опит, честен към творчеството си и към таланта си дали би заложил толкова лесно единствено на документалното си его, както излиза в "странната трилогия"? Така е наречена още в заглавието на предговора.

Главният герой в "Досиетата" е автобиографичен двойник на писателя с всички предимства и художествени рискове от това. Доказателството далеч не е само в анкетата с Драган Ничев от 1983 г. Въпрос е защо авторът не е написал мемоари, след като всъщност ги е разказвал многократно и те са документирани в редица медии през годините.

9.

Писателят беше измъчван от творческите си дилеми и търсения до края на дните си. Разяждан от съмнения и колебания, но и достатъчно прозорлив и талантлив, той търсеше Възможност за съществуване и в новите времена. Търсеше я и чрез текста на "Гъбарят". Стремеж, който може и да не му е било писано да осъществи, поне докато не узнаем някога какво точно е било цялото съдържание на оставения от него ръкопис.

Няма да забравя думите му: не можеш да си представиш какво е години наред да гледаш на света през очите на героите, които си създал. Той не предаде своите герои!

Голямата му грижа беше и голямата му болка: за приемствеността и паметта, без които няма култура, няма нищо. Той предрече с математическа точност появата на новия вид всеяден бозайник:

Трябва да измре поколението на тези динозаври, свикнали със старата хубава психологическа проза, да се появят други, неспирани от тях, по-лековати автори, досега не особено ценени в нашата литература, но които ще бъдат лансирани от издателите.

...Не може да се промени писателят, рожба на цялото наше литературно развитие, генетичен плод на Ботев и Вазов, на Елин Пелин и Йовков. Промени ли се, ще стане мутант. Просто той гордо ще си отиде, защото е верен на традицията, защото е направил и хубави неща. Ако е предрешено, наистина ще бъде заменен от непредвидим, всеяден бозайник.

10.

Не са ли седемнайсет години предостатъчно време след кончината на Генчо Стоев, за да бъде предаден в литературен архив текстът на "Гъбарят", както и други негови ръкописи. В специализирания литературен архив на катедрата по Българска литература на Великотърновския университет например, каквото е било и неговото желание приживе. Така ръкописите ще са достъпни и за специалисти-изследователи. Така приключението с романите му ще продължи и напред във времето.

20 ноември 2019 г.

© Георги Гроздев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2020, № 2 (243)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 2, 15.-21.01.2020.