|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ПСИХОТЕРАПИЯ - НА ИГРА И НАИСТИНА" ОТ ВЛАДИМИР БОСТАНДЖИЕВ Екатерина Тодорова Книгата "Психотерапия - на игра и наистина" от д-р Владимир Бостанджиев съдържа разкази и интервюта за решаване на психологични проблеми в различни области на психичното функциониране, свързани с основни сфери от житейския опит: семейство, приятелство, професия, социално управление, общество, личност, организации. Основната й ценност е практическата й ориентация и представянето на над двадесетгодишния психотерапевтичен опит на автора. При това, за разлика от редица подобни книги на книжния пазар в България, д-р Бостанджиев не излага "готови съвети и обяснения" и не категоризира "готови рецепти" за справяне, а ни въвежда в система за лечение (терапия), при която "всяко решение е тайнство, което трябва да се постигне". През 1997 г. Владимир Бостанджиев за първи път описва психотерапевтичната си практика в книгата "Езикът, който лекува". Книга, която обединява теоретични познания и клиничен опит и извежда авторовата позиция, че не съществува еднозначен теоретичен модел, който да се ползва от практиката, тъй като всяка отделна личност изисква ново решение. Тогава за първи път в специализираната литература на български език бе представен терапевтичният подход, наречен "фокусиране към решения". Бях много впечатлена от книгата. Ще си позволя да цитирам случайно дочут от самия автор разговор, тъй като според мен той изразява най-точно действеността на текста върху широката публика: "- Чел ли си книгата на д-р Владимир Бостанджиев "Езикът, който лекува"? Според него, лекуват решенията. - А лекарствата? - Разбира се, но трябва и ти да направиш нещо, за да решиш проблемите си!" Новата книга на д-р Бостанджиев "Психотерапия - на игра и наистина" в някакъв смисъл е систематизиране и доразвиване на темата от този разговор. Уникалният тип терапевтично въздействие е описан като терапия чрез решения или фокусирана към решения кратка терапия. Именно процесът на решаване е водещата идея в книгата. Решаване, което се определя като създаване на връзка между целта на терапевтичния процес и средствата за нейното постигане. Принципите за решаване на психологични проблеми са както универсални, така и уникално зависими от личността. Човешката история се разбира като развитие на различни системи за вземане на решения - solutiogenesis (солуциогенеза). Решенията, от своя страна, се основават на различни типове мислене - научно, религиозно и мистично. Тези типове мислене не са враждуващи светогледи, а глобални културни модели за вземане на решения, които съвременният човек използва според случая - solutionism (солуционизъм). В едно своеобразно интервю със самия себе си д-р Бостанджиев дефинира основните понятия, които използва - психотерапия, психична болест, душа, личност, решение, религия, Бог, християнство, език, говорене, думи, казано, чуто, диагностика и интервенция на психичното разстройство, за да стигне до логичното обяснение на въпроса: Кога можем да смятаме, че сме намерили решение? Постепенно навлизаме към първата част от книгата, наречена "Разкази за решения". Описаните терапии представляват решения за проблеми на психичното функциониране, свързани с разнообразни явления: любовния живот, родителството, децата, толерантността на институциите, проблема за етикетирането на децата със специфични нарушения в развитието (децата - "вариант на нормата"), отношенията в семейството, тайната на осиновяването, проблемите на съвременното българско общество, кризата на ценности, въздействието на прехода върху личността - все разкази, в които всеки читател може да открие различни свои преживявания и несигурност в отделни области на живота. Едва ли съществува личност, застрахована срещу несполуки, вътрешни противоречия или неудовлетвореност. Изходът от ситуацията: чрез вземане на решение, а не чрез отлагане на проблема или търсене на различни обяснения за него, се извежда като логично и възможно обобщение. Разгледани са и решения за проблеми, свързани със състояния, които се номинират като: натрапливости, зависимости, тревожни разстройства вследствие от пренапрежение, преумора и стрес. Според Стив де Шейзър "психотерапията не е лечение, а разговор, който редактира разказа за проблема и преодолява магическите метафори". Владимир Бостанджиев теоретично развива тази идея, приемайки, че анализът на цели и средства е най-прилаганият метод за търсене на решения. Според него целта на терапията балансира терапевтичния диалог. Вниманието се насочва към "динамиката на поведение, времето за постигане на желаната цел, правилната употреба на лекарствени средства, преценката на положените усилия". Терапевтичният разговор става ефективен, ако лекарят избира какво да каже според нагласата на пациента да търси решение. Дискутират се както различните поведенчески профили на клиента, така и различните профили на терапевтично поведение. Познаването на динамиката на оздравяване и разбирането на житейската ситуация подсигуряват връзка между целта и средствата на терапията, като клиентът има решение, което може да осъществи. Така той, от своя страна, се научава да ръководи процеса на подобрение и сам да постига целите си. Втората част - "Разговори за решения", съдържа документално представени интервюта, които разкриват същността на терапията, трудния път за вземане на решение, възможностите за съкращаване на броя терапевтични срещи, основния принцип за "превръщане на индивидуалния личен опит и опита на отделните науки, магии, религии и идеологии в полезно знание, валидно за всички". Според автора книгата е насочена към онези читатели, които изучават собствения си опит и които се стремят към вземане на решения, разбиране на себе си и зачитане на решенията на другите. Текстът постепенно ни увлича в интерпретацията на това как можем да бъдем сигурни в преценката за себе си и за другите хора. Основен акцент тук са решенията на личността, с ясната уговорка, че умението да решаваш се усвоява трудно. Едно от преимуществата на книгата е използваният от д-р Бостанджиев ясен и разбираем стил и език. В същото време съдържанието не е популярно четиво, защото текстът успешно балансира теоретични възгледи, клиничен опит и увлекателен разказ. Това го прави полезен за широк кръг читатели. Подобни книги са от значение за успешната интервенция на лекари, психолози, логопеди, социални работници и педагози - всички онези специалисти, на които се налага да вземат ежедневни решения за здравето, за децата, за съдбата на човек, за семейството. Юношеството често е свързано с прояви на рисково поведение, депресивни състояния и психози, чувство на несигурност и тревожност. Една такава книга би могла да подпомогне подрастващите в тази възрастова криза (а и не само тях), като им демонстрира възможности за справяне с проблемите и мотивация за формулиране на заявка за терапия - в случаите, в които това е необходимо. Книгата е насочена и към студенти по психология и медицина, ориентирани към тайните на психотерапията. Те могат да научат много за това какви трябва да бъдат техните личностни и професионални качества, за да подсигурят трудния и продължителен път за постигане на терапевтични умения. Според д-р Бостанджиев необходимите знания и умения са интердисциплинарни, като са нужни "разговорни умения, философия, познаване на традиции, медицина, психология и лингвистика. Усет за решенията на другите и вярна преценка за своите, което се развива в личния опит." Съвременното общество в България се характеризира с липса на психотерапевтични традиции, наличие на предразсъдъци, недостатъчно институции, които предлагат подобни услуги, и все още незадоволителен контрол върху специалистите, които са сертифицирани да ги прилагат. Във връзка с това книгата на д-р Бостанджиев е успешна крачка напред в преодоляването на тези проблеми. Полезна е и лично на мен - като специалист, който, без да е психотерапевт, в ежедневната си работа с деца с комуникативни нарушения трябва да взема решения за тяхното по-успешно функциониране. Искрено се надявам, че "Психотерапия - на игра и наистина" ще провокира издаването на повече такива книги, в които автори с различни теоретични идеи да демонстрират личния си опит, защото наличието на пазара на повече професионално издържани книги помага читатели от различни сфери да изграждат правилна нагласа към личността и да предлагат информация за възможностите за по-успешна, навременна и адекватна интервенция. Цитатът от Жан-Пиер Вернан, използван от автора като заключение в книгата, най-точно определя нейната полезност: "Интересът към една книга не се изчерпва само с резултатите и новите идеи, които излага: той се измерва и чрез количеството на проблемите, които поражда, чрез размишленията и евентуално несъгласията, които предизвиква."
Владимир Бостанджиев. Психотерапия - на игра и наистина. София: Кибеа, 2009.
© Екатерина Тодорова |