|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРАТА ФУРНА Даниела Михалева какво е това попитах баба тя каза старата фурна работилница за ковчези отвърна баща ми... преди тук имаше фурна подтичвах след него мислех че върви толкова бързо за да не си настъпва крачолите тип чарлстон всяка събота идваше от по-големия град гледах ковчега подпрян на опушената розова стена сред сребърните сянката ми играе върху обвитото му със златно фолио тяло искам златна рокля корона и обувки лимонадата в магазина на Пярката беше свършила и баба сега се намираше в кръчмата там не влизах гледах ковчега облаците засипаха сенките стъклената улица всяка роза се казваше Люксембург чух гласовете от кръчмата изпращащи смеха на баба ми посегнах откъснах парченце злато едно-едничко златно възелче което се претопи между пръстите ми ковчегът избухна улучен от същото слънчево изригване което превърна вратата на кръчмата в огнена вода връхлетях беше пълно със смеещи се старци
© Даниела Михалева |