Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЩАЛНО
web | Хладни цветове
Под лунния светлик
безмилостният мъх
разяжда камък гробен.
Замира сетен лъх
от спомен бледолик.
Изпраща пламък кобен
от срутения зид
среднощен тлен.
Разпуска черни мрежи
и взèма в плен
бръшлянът упорит
на гробницата входа.
А Лета сънно пее
за смъртния покой;
водата ù тъмнее,
навеки скрила брода.
Край струите не стой!
Знай - в бързея мъглив
блуждаещ дух
коварно ще замрежи
очи и слух
със припев жалостив.
И ако чуеш зов
отсреща да ечи,
недей поглежда `татък !
Сърце си отлъчù
от този порив нов!
Върни се в пътя кратък,
търси в тревите нож
и в тоз` поток
хвърли го - да пререже
клупа жесток,
завличащ с мрачна мощ
сиротните души.
Под лунния светлик
от онзи бряг несретен
мил образ белолик
с криле ще пресуши
сълзите ти с мах сетен.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.
|