Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕКРАСНА МАГИЯ
web | Хладни цветове
На Евелина
Далеч по скалистия бряг на морето,
в невидим за всички минаващи кът,
под ската с дълбоки подмоли, където
вълните смирено се връщат от път,
се спирам и сядам край дюни горещи.
Разцъфнали рози се скланят над мен,
под слънцето трепка морето насреща,
а птици възпяват прекрасния ден.
Вълните разсипват черупките бели
и сгъват безшумно над тях ветрила.
Би трябвало чайките, там закрещели,
да чувам, със пляскащи в полет крила...
Но едрите камъни долу водата
разбиват беззвучно. Безкрайната шир
мълчи и развява безшумно листата
на розите немият вятър безспир.
Но все по-засилващ се чувам напева
на нейде далече разнасящ се глас.
Повтаря неспирно той името
„Ева”!
На нейде далече разнасящ се глас
аз, все по-засилващ се, чувам напева.
И слушам таз` песен омайна в захлас...
От храста най-близката роза откъсвам,
но тя не ухае. Учуден, с ръка
разтварям листата... дори я разтърсвам,
но мирис не сещам дори и така.
Приведен в тревата, аз вдишвам смутено
над разни цветя и в предчувствие дъх
стаил съм. Да, всичко, цъфтящо край мене,
е скрило така изненадващо лъх!
Ветрецът гальовно към мене повява
и носи единствен красив аромат.
Ухае така, вярвам, тя само:
Ева!
Долавям единствен красив аромат,
когато ветрецът гальовно повява.
И с ново усещане аз съм богат...
Поглеждам през клонки морето насреща,
но там не долавям цвета му зелен;
не виждам вълните със пяна гореща,
ни блясъка силен на летния ден.
Несетно се стапят тревата, скалите,
над сивите дюни сгъстява се мрак.
И розите, сякаш от чудо изтрити,
ги няма. Изчезва красивият бряг.
Внезапно светлик тъмнината разсейва
и в блясък златист виждам образа драг
на тази далечна, загадъчна
Ева!
И в блясък златист гледам образа драг,
когато светлик тъмнината разсейва.
И слънце за мене е погледът благ...
Ах, знам - омагьосан съм тъй неусетно:
за мене светът занапред ще мълчи,
не ще се любувам на мириса цветен
и мрак ще е винаги в мойте очи.
Но в откуп получих награда богата -
единствено Ева е вече със мен!
Реди благодарствени химни душата
и гледам, и слушам, и дишам блажèн!
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.
|