Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОКЛОНЕНИЕ
web | Хладни цветове
„Недей, откажи се - ми казаха - знай,
че ужас единствено там ще изпиташ.
Тя беше красива, но нейният край
погубил е всичко, додето се скиташ.”
Но аз не послушах и минах решен
през дълги редици от кръстове сиви.
Незнайни роднини, вървели със мен,
край гроба проливаха сълзи горчиви.
Отместиха плочата тежка встрани
и всички останаха горе да чакат.
Проврях се през стълба със влажни стени
и внесох свещта си на криптата в мрака.
Ръждясала тел, размотани конци,
почупени вейки и дрипи прогнили
останали бяха от стари венци,
от рози, позлата и ленти от свила.
Пристъпих смутено към нишите в мрак
и вмъкнах се в първата, плахо приведен.
Отворих лежащия там саркофаг,
под пламъка трепкащ от въздуха леден.
Лице изсушено, съсухрен език,
изтекли очи и изронени устни
съзрях поразен и отстъпвайки с вик,
от ужас капака мухлясал изпуснах.
Свещта ми угасна. Обратния път
затърсих, но май че навътре навлизах:
засилващ се дъх на разложена плът
гърдите ми с остра отрова прониза.
Замаян залитнах и паднах встрани;
очите ми унес коварен затвори...
Но чух гласове да нашепват: „Станù!”
и сноп светлина появи се отгоре.
Под розови храсти видях удивен,
в легло от коприна сред мраморна зала,
девойката мъртва, що търсех: пред мен,
прекрасна и свежа, лежеше заспала.
Извиках от радост; към моя кумир
протегнах ръце, но картината ясна
набръчка се, сякаш повърхност на вир,
накъса се в миг, потъмня... и угасна.
Смутен се отдръпнах и ето - тя пак
пред мен появи се. И дълго аз плаках
край този мираж, пазещ образа драг.
Назад, съкрушен от печал, се повлякох.
Излязох; и - сякаш, че бях ослепял -
видя ми се всичко неясно и сиво.
Наслуки поех през гробове и кал,
с блестяща в очите химера красива.
Но спрях се, тревожно погледнах назад
и тихо помолих: - Недейте затваря!...
„Ще идвам, треперещ в житейския хлад
и в жертва пред този олтар ще изгарям.”
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.
|