Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАВЗОЛЕЙ
web | Хладни цветове
От тайните учения разбрах -
душата безприютна след смъртта е;
без цел и без посока тя витае,
щом тялото превърнато е в прах.
Намислих да издигна мавзолей,
где Времето, в безсилна злоба спряло,
да рони връз нетленното ми тяло
балсамените си сълзù - елей.
От земните митарства уморен,
духът ми там, в заслужена почивка,
да пие жадно в прежната обвивка
спокойствие блажено нощ и ден.
След много труд градежът бе готов.
Пленяваше веднага с красотата
на мрамора, резбите и цветята
с листенца от емайли в скъп обков.
Светилници от злато и кристал -
подобни на звезди в небето синьо,
извезано на източна коприна.
Картини стенни, под в мозайки цял.
Кадилници с упойващ аромат
в ръце кариатидите - девици
държаха, окрилèни като птици.
Два ангела, от оникс и ахат
поддържаха потона на алков,
драпиран цял с дамаска златоткана.
Ковчегът бе отворена покана.
За мен бе мавзолеят ми готов.
Светът бе вече скучен, некрасив,
цветята - криви, бледи - цветовете;
и аз отново търсех боговете
сред мрамора и фреските щастлив.
Затръшнах скоро входната врата -
преселих се охотно сред сумрака.
За всички вече бях умрял; зачаках
наистина да дойде и смъртта.
След много обиколки, уморен,
поспрях край саркофага да почина.
Но лягайки на меката коприна,
затръшна се капакът му над мен.
Заблъсках го, от паника обзет -
не мръдна. Осъзнах, че туй е края
и в пристъп луд, забравяйки за рая,
завиках помощ... Нямаше ответ!...
Животът си отиваше от мен,
когато ме разтърси удар страшен
и блесна светлина сред облак прашен
в отвора на капака разтрошен.
Нададох вик на радост - беше ти!
И през стените даже си ме чула;
рушейки мавзолея, си нахлула
и като ангел светъл се вести.
На слънцето лъчите - водопад -
окъпаха отломките фалшиви,
забликаха сред тях води игриви
и скриха ги поляни - цвят до цвят.
Изправих се, към теб ръце прострях -
избяга ти. Какво ли те отблъсна?
Тогаз усетих миризмата гнъсна
на гробница от мен. И мигом спрях.
Вървù! Прелива благодарност в мен,
но първо ще изчакам дъждовете
и вятърът да ме пречистят. С цвете
ще тръгна да те търся, прероден...
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.
|