|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *По радиото: носи се из летен следобед, - безкрайно го удължава - в него майка ми се е запиляла из двора, - други гласове, други стаи - стаите притихват, докато навлизаш, тишината се задълбочава, изниква и се самоизчерпва цял един живот, - сянката на дюлята до чешмата, издължава се, чезне - заедно с масата под дървото - жестове там се мяркат, едва дочувам, глъхне: домати като дини! и дни, небе - цяла вечност, слънцето ги ослепило, озарило, озарило, изличило...
© Благовест Петров |