Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЪЖЪТ И ПЛАНИНАТА
web | Корен в дългото време
От колко време седи така
не мога да кажа,
погледът ми минава през коридора,
масата в дневната, в дъното - вратата на терасата,
силуетът му: извечната съзерцателност човек - стол,
на фона на величествената планина.
Изглежда неподвижен, навярно се унесъл -
после водата в стъклената чаша се раздвижва,
образувала концентрични кръгове;
мъж наближаващ осемдесетте,
озовал се пред този превъзхождащ го пейзаж,
извисили се склонове, лишени от памет.
Присъствието ми более за тяхното съществуване:
неоспорими са дълбините в спомените на мъжа
(живеят ли те в друго време, пространство?);
неоспоримо е и величието на планината;
себеповтарят се, себепораждат се до безкрай,
отронено камъче, малки смърти по склона,
сред тази потресаваща тишина.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020
|