Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Корен в дългото време
Допреди няма и десет години можеше да се види как
първата работа на баба ми, като стане, ще бъде да се прекръсти,
мънкайки под носа си някоя кратка молитва,
всъщност няма чак такова значение,
навярно беше по навик, но на нещо се уповаваше.
По навик, когато пред къщата метеше и някой се зададеше,
ще го поздрави с архаичното помози Бог,
като се замисля, по-красиво нещо в езика ни не съм чувал,
един вид Господ да ти помогне да изтеглиш обоза на този живот,
претоварен с деца, грижи и толкова малко пари,
сякаш са някакви редки предмети.
Децата на баба ми нямат кой знае какви упования.
Когато си разделиха парите от панелката в Люлин,
всички въздъхнаха бели пари за черни дни,
какво да кажа, не ми се слушат мъдрости от рода на
животът е само тука, и т.н.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020
|