|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | История на мястото...
Живее лелята сама в голямата къща, стаите на долния етаж обитава,
преди години започна да спи на просторното легло на родителите си,
масивно дърво, табли от потъмнял бук, над него черно-бялата фотография,
сложена в рамка - баща й в униформа, майка й с всеотдайния поглед.
Вече пенсионирана, по цял ден си е вкъщи, но винаги работа си намира -
стъклата с намачкани вестници ще измие, ще изкара от големите гардероби
родопските одеяла на терасата, слънцето да ги напече, нафталина да
поизветрее; някоя крушка ще изгори, сама ще я смени, няма да допусне
Мазилката по фасадата да се рони като крехка черупка на охлюв, свири,
провира се вятърът между изметналите се ритли на покрива, повдига
хлътналите керемиди, дворът бавно тревясва... Но засега времената са
други - в слънчевата, ясна неделя с някоя съседка до манастира ще иде,
За умрелите свещ ще запали, и за живите, най-вече за здраве ще нарече,
дано тази есен ревматизмът колената не мъчи. Дълги са само зимните дни,
по цял ден в стаите е все тъмно, някоя лампа си свети, на двора снежни
туфи и подгизнала горчива трева, капчици с часове се процеждат от
Телта на асмата. Все в кухнята се затваря, печката стопля дръжката на
вратата, сутрин пълни кофата с въглища от мазето, а горния ежаж в зимник
е превърнала - насъбрала е в коридора сладка и компоти, в бутилки от бира -
доматения сок; качва се да вземе някой буркан, там - ябълки, круши,
в щайги подредени, на бюфета с книгите на баща й дюли с жълти ореоли,
из целия етаж се носи летливия аромат на плодовете, сладни лигавицата на
ледения нос, понякога без цел отваря чекмедже на бюфета, търкалят се
гранясали свещи и гледжосани сувенири, дантелени покривки от едно време,
Плетени от сестра й на една кука. За Коледа ще я чака да дойде, ще доведе
племенницата, тя в София с театър се занимава, наизкарва печките с реотани,
ще пусне акумулиращата един ден преди да пристигнат, около масата сядат -
женска тайна вечеря, лелята орехите побутва, казва вземете, такъв е адетът...
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010
|