|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | История на мястото...
Заплахата беше невидима, почти дружелюбна, произведена от
собственото му тяло, свалено от конвейра на годините - жизнените
стойности премигваха като музикален синтезатор, старчески изменения,
които трудно със себе си свързваше: отсега неизменна ще е компанията.
Най-накрая може да се почувства значим - станал е почва за научни процеси,
описани в медицинските книги, роднините обсъждат събитието сякаш е
екологична аномалия, по новините предавана, горди свидетелстват за
хилядите риби, понесли се с бели кореми надолу по отровеното течение...
Започва голямото договаряне: ще спазва диета, ще забрави белия хляб,
ежедневни разходки по три километра, няма начин да не поживее поне
още десетина, даже петнайсет години. Внимателно в пространството ще
пристъпва - кой знае как клетките правилно си взаимодействат, един незнаен
Кант от квартала минава по траектория в точния час сред непознато на ЕС
населено място, не по-голямо от някогашния Гьотинген, маршрутът пресича
промишлената зона, хранителни складове и магазини за електронна техника.
Урбанизацията по чудо е пощадила Гората, както безименно жителите в
разговорите си я споменават, обградена отвсякъде с обръч от железобетонни
конструкции, кръстосана от пътеки с изронен асфалт, дървета и храсталаци
непроходимо са се оплели, гората умира, както често вкъщи повтаря, опитва
с ума си да запечата това, което за последно очите му може би виждат:
неговото си частно изумление от избуялата във всички посоки разхвърляна
жизненост - земята тинеста от снощния дъжд, две листа наполовина скрити
От ток на обувка, бодлив храсталак, целият в паяжина, на места прашасала,
където дъждовните капки не са я пробили, виси бръмбар, вцепенен от
разбридалата се плетка, по кората на дървото отровно сивееща плесен,
пеницилин се отделя, сумрачно, средновековно е по нападалите клонаци,
застоял въздух, излиняла трева и загнила шума, непобутнати сякаш още
от времето на царуването на последния български Цар Иван Шишман.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010
|