|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | История на мястото...
Винаги усещането за изключителност на преживяването от ранното
ставане, неговата извънредност - в неделя към шест, от прозорците
сутринта пепелива приижда, посипала чинии и чаши по плотовете
във кухнята, по Хоризонт краеведското предаване на Георг Краев
Между земята и небето, обичаите в северозападна България,
свети Атанас станал е рано с тънка копринена риза, победителят
на зимните студове, на чумата покровител; колективната памет
за странните, бродещи същества, наизлезли сред блатата на Онгъла,
Изместен от споменът как майка ме будеше в три, куфарите готови,
ще пътуваме до морето по хлад, замаяното блуждаене по пижама,
сред панелите сънена реалност, трепетът, че в необичайно бягство
участваш, на сутринта всепроникващия мирис от изпаренията в солниците,
Разлагащите се водорасли. Сега навън отново започва пространството,
големи са неговите мащаби, движението на колата никаква следа не
оставя: навлизаш, навлизаш, докато през прозорците долавяш как
от редуващите се кадри блоковете сякаш се движат, образите на
Дъното на черепната кутия се трупат ли, трупат, там светнат прозорец,
някой, станал рано, закусва; по-късно мястото ти в сянката на летището,
стъклен свят, отразил покритото със скреж Софийско поле, къде съм
понесъл тази крехко капсулирана топлота, която засега 36,4 поддържа.
Чакам един самолет да се приземи, опитвам се да се вслушам в ефира,
където на къси вълни блуждаят във въздуха отмрели образи, гласове,
поточната линия хора и куфари донася, някаква тайна зимата движи,
лампите по ширналите се писти още мъждукат, сред леко мистична мъгла.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010
|