* * *

web | История на мястото...

Трудовият й ден в пощата преминава, къща във възрожденски стил,
като всички останали хора пеша до работа се придвижва - от горната
махала, реката, релсите на подбалканската линия пресича, неизменно
подходящо облечена, изслушала всичките новини за прогнозата.

Динамични са тези балкански въздушни течения, понякога за минути
притъмнява, леден дъжд се изсипва, дори да се затичаш, не може да развиеш
повече от трийсет и шест километра, както по телевизията веднъж казаха.
Работи в пощата Таня вече 15 години - кога децата пораснаха, приема и

Сортира писма и колети, марки лепи и препоръчани пратки на кантара мери,
след промените нарасна кореспонденцията между общината и фирмите,
миналата година най-накрая от Габрово решиха да пратят сортировъчната
машина, вече не остава след работа пощенските кодове да описва.

Не спира дружелюбно на хората да повтаря, че подателят се изписва горе
на плика вляво, а за получателя е долния десен ъгъл, трябва да се внимава,
иначе машината погрешно ги разпознава и така човек ще си получава
писмата, които сам е изпратил… За обед от вкъщи си е приготвила

Някакъв сандвич, с колежките кафе на джезвето ще си направят, ще
обсъждат слуховете, че голяма хранителна верига най-накрая магазин
ще открие, ще могат сиренето и другите стоки евтино да купуват, че
вече като по филмите ще могат веднъж за цялата седмица да пазаруват.

Мисли, че довечера, като се прибере, трябва сака на сина да оправи, че
за първи път на екскурзия с преспиване ще го пусне, до Соколския манастир
ще ги водят, а те с мъжа до Енчовци трябва да ходят, на бабата да помогнат
картофите да скопае, че остаря вече, току-виж някоя беля е направила…

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010