СРЕД ИЗВОРИТЕ НА СОБСТВЕНАТА МИ САНТИМЕНТАЛНОСТ

web | История на мястото...

Не ми се е случвало да плача, откакто бях дете,
което прави повече от 25 години.

Единствено се разстройвам, поради явни психотропни причини,
след дълги алкохолни лутания, продължаващи до ранни зори -

на другия ден с разтворим аспирин байер се просълзявам от
всяко отдавна отминало нещо, видяно по телевизията - голът на
Гунди на Уембли или Радичков на архивни кадри от Всяка неделя,

не мога да забравя разказа му за детето, което става
рано на Коледа и сред натрупалия сняг се отпечатва,
лягайки в снега до гроба на майка си.

Въобще сцените със страдащи деца са ми изцяло непоносими -
два часа болка в Съдбата на човека, Бондарчук наблюдава
хлапето, което разгонва кокошките, за да дояде динената кора;

или сцената в Списъкът на Шиндлер, където след погрома
във Варшавското гето, сред безразборните екзекуции камерата
следеше петгодишното момиченце, подтичващо сред бандата
главорези, облечено в розово палтенце, невидимо, ангел,
оцветен сякаш с молив върху черно-бялата кинематографична лента.

Но историческите събития, които истински ме разтърсват -
странно, отново с полски адрес, са документите и запазените
архиви за Варшавското въстание - започнало в пет сутринта на
първи август 1944 г. след смазващо обръщение по радио Лондон
на водача на Армия Крайова (Armia Krajowa) - генерал Тадеуш Коморовски -
поляци, вие всички трябва да изберете смъртта...

Според Норман Дейвис - Европа във война, въпреки анализите
на експертите въстанието да продължи не повече от 3-4 дни,
то окончателно е смазано едва в началото на октомври, като загубите,
преди всичко сред отчаяно сражаващите се цивилни,
се оценяват на четвърт милион...

Трудно ми е да обясня защо след безкрайно многото трагедии
на двайсти век тази постоянно ме разплаква, дори на световното
по волейбол в Япония, където симпатизирах на отбора на Полша,
който игра на финала, през сълзи повтарях: дружина полска не сгинет...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010