* * *

web | История на мястото...

Сезонът на летните отпуски, ленивото, протяжно потрепване на
светлината, фасади, тротоари се нажежават, асфалтът по улиците
като сурово тесто се нагъва от тежките циментовози, въртят се на шиш
металните им туловища, хипнотизират зебровите им шарки; милиони

Песъчливи зрънца до бордюрите са насъбрани, всеки момент кварцът в тях
може да се разтопи, да потече - знам го от една книга за направата на стъкло,
практикувано още през Средновековието от венецианските майстори;
чувствам се ограбен от нашето време, от съмнителните му умения,

Където нищо с ръцете си хората не са научени да правят, да извайват.
Отправям се с автомобила, произведен от поточните линии на Пежо,
някъде в областта Ил-де-Франс, към кварталния магазин, прагът му
сред безжизнена сянка - опустял, няма ни куче, ни кофа за смет.

Завинаги правителството работата сякаш е отменило, вече ще си
припомняме изминалите усилни години, сред офиси, коридори,
луминисцентни лампи фосфорецираха - аквариуми на дневна светлина,
в заслужена почивка са поривите на очите - пориви за море, което

От колата една лятна утрин зърваш, или зеленото по пътя за Доспат.
В магазина внезапният хлад завихря те, отдалечава те от близки, съпруга -
сега тя е в някакъв самолет, а аз стоя в свят, контролиран от хладилните
инсталации, студената тенекия на консервата с риба, стъклото на бирата...

Фреоните сякаш стареенето на тялото спират, буташ количката, разхождаш
едно-две постижения, които съществуването ти оправдават, но не съвсем,
анонимността слава богу е гарантирана: когато на касата продуктите плащаш,
никой личната ти карта няма да иска или въпроси за бъдещето да ти задава.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Благовест Петров. История на мястото, или изгубените пейзажи. Варна: LiterNet, 2010