ВЪТРЕШЕН ПОЛЕТ

web | Близка страна

Пред изход номер девет на терминал две изчакваме
към тунела да ни отведат, както в анимацията от
“Стената” децата към месомелачката ги насочват и
от ръба на рампата направо в нея на гроздове падат.

Всеки път в тези 3-4 минути многократно умирам,
ужасен как животът ми внезапно приключва заради
глупавото крило на самолета, което от вятъра се отпорва
и като вафла по въздушните струи се изгубва... Взирам се

С надежда в прозореца - в адския пек група работници канал
прокопават, потят се смъртните им тела - някак разхвърляни
случайно в пространството, навярно жици ще полагат, но
засега гибелните новини по други пътища до земята ще стигат...

Правя опит да си припомня за времето в евангелията, когато
Човекът е увлякъл дузина невнятни рибари, искрено се
надявам да не са били с ослепен разум от поразяващите
температури по онези земи, прогнозите за които CNN

Едва от тридесетина години излъчва; тайна си остава и
съдбата на холандците, които - неподозиращи нищо - с мен
чакат - когато самолетът в пламъци избухне, ще настъпи ли
тревога в небесните сфери от кремирането им по този малко

Импровизиран начин или е допустимо тихият ритуал да е само
сред красивата геометрия на (осветените им?) крематориуми.
Как ще мога аз самият да се спася и къде в тялото ми се намира
тази черна кутия, съхранила записи от несекващите ми пориви,

От нетварната светлина, от почти-отказването на цигарите,
с което ежедневно волята си на Твореца отдавам, и как, за бога,
пропуснах жена си да предупредя къде в компютъра записах
няколкото текста от почти нереалното ни лято във Гърция...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009