* * *

web | Близка страна

Трябваше дядо ми на автогарата да посрещна, до окръжна болница да го заведа,
където баба вече трети месец линееше, без да знаят какво да я правят, щяхме
да я вземем и вкъщи да си я заведем. По средата на семестъра, наложи се
да отсъствам, стоя на перона под табелата с нашето село, наоколо се мотаят

Мрачни типове, пушат и плюят, хвърлят цигарите, пътници са за нищото.
Чавдарът пристига, народът слиза с найлоновите торби, чували и сакове,
пълни с домати, буркани - стърчи пресният лук. Виждам го, помъкнал е букет
градински цветя, увил е стеблата с навлажнен вестник. Някакво сако е облякъл,

Ръкавите - дълги, закопчал е на ризата и последното копче, несвикнал с обувките,
приближава и дълго ме прегръща - миризма на обор, от сутрешното бръснене
ухае на лавандула, прегръщам го, огромната му сила ме радва, твърд като камък -
родовата му честност. Шестицата хващаме и след час сме по коридорите,

В болницата със страхопочитание стъпва, осъзнава важността на момента.
Баба лежи с отворени очи, но няма сили дори да се извърне и само прошепва
“синко”, а топлата й длан погалва лицето ми, лекарят не може да обясни тази
несекваща температура от тридесет и седем и осем, която я изтощава, сломява

Тялото, чезне тя незабележимо. С комбинезон я обличам, който от вкъщи съм
приготвил, стремя се да не поглеждам към катетъра, който измежду краката й
се изхлузва и една-две капки попиват върху спарения чаршаф. Свалям я с
количка, убеждавам един с раздрънканото си такси, че трябва да ни закара

Малко след Асеновград, не, не е в помашките села, накрая се съгласява, вижда,
че жената е болна. Настанявам ги отзад, а аз отпред до шофьора, след половин
час вече пътуваме сред тунел от раззеленили се тополи, поляните осеяни с
полски цветя, лилави са колониите от магарешки тръни. Шофьорът поглежда

Към огледалото, но едва ли вижда сиянието над двамата младоженци, глава до
глава като на снимката от 41-ва, пожълтяла по краищата, завинаги заедно, в
следващите години, минал 70, дядо се научи да готви, переше с домашен сапун,
баба - завита на стола, безмълвна, а той двора премита с изсушен саморасляк...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009