* * *

web | Близка страна

Тази година за Великден магазинерът
поръча едва тридесет и шест козунака,
можеше поименно да ги раздаде и без
списъка, след като от Чирпан ги докарат.

Можеше да се види как възрастните жени,
всичките в черните си забрадки,
към центъра се изкачват, сякаш с часове
се добират до единствения в селото магазин.

Опрени на бастуните си, козунака поемат -
с разкривени пръсти и с очи, уголемени
от дебелите стъкла на очилата, роговите им
рамки пристегнати с лейкопласт.

Едните идват, другите си отиват,
ревматични мравки пъплят по склона,
мъкнат зрънцата към собствената си стряха,
където животът не ще да замира...

И може би нови пенсионери от града ще сменят
избелелите лица по некролозите, осеяли портите,
и ще продължат през зимата огъня да поддържат,
а магазинерът, свил се до кюнците, дими със цигара,

Слуша по радиото за натрупалия се сняг, мисли дали
зилът ще успее със хляба и няколкото пръчки шпек,
става да се разтъпче и се заглежда и ето камионът се
появява - пуфти, целият пуши, войнишкият му брезент.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009