|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Близка страна
Район Витоша, малко преди “Топлофикация” топлина в тялото на града
да разлее, в него чакам да получа скицата на имота, сградата на общината
е едноетажна барака, по прозорците ръждиви метални решетки, подът
с протрит трийсетгодишен балатум, шарките му имитират паркет.
Приближава охраната, някакъв оптимистичен пенсионер, без увод
изградилите паметта му истории отблъскващо се сипят - през 70-та
в полиграфическия комбинат работел, единственият дърводелец,
всички го дърпат Боби това, Боби онова, трябвало някаква брава
Да оправи и тя му намигва: от тебе бутилката, от мене - целувката,
но го изиграва, вижда я обаче как негов колега я мачка, само как я
мачкаше, но аз съм си мръсник и още съм си, макар да съм 42-ри набор,
друга тогава подкарах... Идва ми да му забия един, отказвам се да чакам;
Опашката напускам, излизам, безобразно ежедневието се случва,
в опит баща ми да чуя, звъня продължително - накрая се свързвам,
в градината, пълнил магазините на кошерите със захарен сироп,
щял да ги зазимява, че можело да измръзнат: От миналия вторник
Печката паля, рязко захладня, сутрин слана пада, ходя до боровата гора
и откършени от вятъра клони събирам, мога цяла зима с тях да изкарам,
но ще обърна градината и в Чирпан се прибирам. Успокоен, по улиците
безцелно вървя: трамваи и мъгла, собственици от онзи свят в нея блуждаят -
Градски творения на Радичков, търсят къщите си, станали дъно на язовира,
на Севда казвам, че само сутрин молби се приемат, но така и не отивам,
моля един приятел документа да вземе, като малък странях от гадните
типове в махалата, не ходи, човече, в събранието на нечестивците...
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009
|