* * *

web | Близка страна

Потънал съм дълбоко във фотьойла в един от апартаментите на Хилтън,
облечен в скъпия си костюм отпивам прясно изцедения сок от моркови,
изчаквайки колегата ми да се приготви, за да се отправим за вечерята.

Никакъв шум до стаите не достига, сякаш обшити с изолационна вата -
белгийските килими те поемат, сградата наподобява бетонен аквариум,
озонова вечност и луминисцентен свят без микроби: на по-сигурно място

В живота си не съм попадал; през дебелото стъкло на прозореца поглеждам
към града, в който живея - малък понякога там крача - заинтригуван съм от
чужденеца, който от мене наднича, какво ли не зад фасадите се е притаило:

Сградата до “Музея на земята и хората” е привлякла вниманието на
посолството на Норвегия, лобира то за проекта, който за десет милиона ще
превърне мястото в дом на модерното изкуство, от другата страна е НДК,

На партера от източния вход са трезорите на Пощенска банка, където
адвокатско дружество “С. и партньори” съхранява акции и оригинали на
нотариални актове, по диагонал през канала е седемнайсететажната сграда,

Известна на по-старите в квартала като Белия дом, преди петнайсет години
в нея посещавах уроци по немски, учителката - жена на член от Политбюро,
синът й стана престъпник, дъщерята сама от този свят мълчаливо си отиде,

Сякаш черната клетва на народа застигна децата. Чакаше ме ти в градинката,
безкрайно лицето ти изучавах - за цял живот ще ми бъде достатъчно, възрастен
професор веднъж ме извика, увери ме, че ще изгубя това момиче, и така стана.

Да гледам всичко това - паметта сменя диапозитиви, есен в кръвта леко повява,
да заподозра, че някой ни наблюдава, изправеността на нашите тела, носещата се
в пространството песен ражда въображението, отвред божието царство сред нас...

Не се налага дълго да размишлявам, звънят - жичка трепва в тъканта на тишината,
вече в таксито, част от мен горе си обитава, започвам да прозирам в нещата,
увереността, че нищо не ми принадлежи в този град, в този миг, не ме изоставя -
до края на вечерта, до мен усмихваща се испанка, кестенявата й коса на черта.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009