ПЕЙЗАЖ С ТРАКТОР И ГРУПА БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИ

web | Близка страна

До ръждавеещата табела на селото стигаме, отминавайки поляни със
самотни дървета; стара лада на сянка е паркирана, пребоядисана цялата,
с украшения в купето, купени от някой събор преди двайсет години.

Не се виждат хора наблизо, като хвърлям поглед в далечината,
махали с разпръснати къщи, изоставена гранична застава с рухнали
керемиди, отвързано магаре нещо рови сред обгорели стърнища.

Границата е през три баира отсреща - последното село, сред обедното
мъртвило муха наблизо бръмчи, по дворовете - цъфналите овошки, във
зефира на майската светлина варосано минаре на пладнето блести.

Пътят “от стари времена” към селото слиза, вдясно дълбок дол с
разораните ниви, влюбват се очите в този пейзаж: бавно трактор
между редовете пълзи, жени в бели забрадки и пъстри шалвари

След него вървят, тракторът през тридесетина метра поспира,
разтоварва чували от здраво плетен сезал, пълни с оборска тор,
малката група - ефирна сред синкавия въздух от изгарящия бензин,

Дим, който от ауспуха се вие, хванат с тел над шофьорската кабина -
бавно напредва тази автономия от хора, машина и родопски поляни,
поколенията като полъх минават, майчините бразди все по-родни.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009