МАЛЪК ЦЕХ ЗА МУРСАЛСКИ ЧАЙ

web | Близка страна

През февруари се подготвя разсада - семето шумоли
в миналогодишни вестници, завито във тях още през лятото,
зарива се в пръстта, натъпкана в кофичките от кисело мляко,
които семействата старателно сбират - не струващ нищо инвентар.

Подреждат ги в лятната кухня, съхраняваща всяка зима саксиите
с дворни цветя, да не измръзнат в студа - ружи, латинки, петунии.
Тук разсада до април ще изкара, когато времето ще се затопли
и тогава саденето ще започне - сутринта рано към шест

Малкия трактор с ремаркето ще вземе жените, облечени в сини
престилки и гумени галоши, над селото ще ги откара, в нивите,
оградени със струпан по междите камънак. Целият ден
покаралите семена внимателно в земята ще се полагат -

Да израснат на туфи, какъвто е обичаят в Западните Родопи;
и щом Еньовден отмине, когато се оформят листата, а от уханието
главата цялата се замайва, ще започне брането - с малки ножчета,
само стеблото трябва да се подрязва, както всички учи

Старата Фикрие, да не се нарушава плетеницата от корени,
които никой не вижда, мицела - този свят под земята само
се прави, че спи... Подредени на бали ще ги отнесат за сушене
в порутените складове на “Нова балканска кооперация”,

Прозорците им закрити с одеала и прокъсани черги, да не
ги разваля дневната светлина и сред мрачина и лека прохлада
в листата бавно ще се отлагат фините ароматни частици,
даряващите покой фибри, които, запарени в домакински

Тенджери, душата си ще разгръщат и когато през дълбоката зима
сред сняг и мръсни автобуси до прозореца чай ще отпиваш,
всички скрити болки в тялото ще затихнат, ще се разлива в него
проста човечност, земята, естествено приютена...

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009