Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДУШАТА НА НАРОДА
web | Близка страна
В три е вече на крак, първо ще нагледа децата -
Мария се е отвила, нещо сънува, ще се измъкне
изпод одеялото тежкия си мъж да не буди.
После чантите на децата ще оправи, две филии
със сирене ще завие, ще се прекръсти набързо,
докато плетената жилетка облича, под нея
Вестник ще сложи, гърдите да пази, че майка й
от това си отиде; вятърът коварно по двора си духа -
брани се дюлята, по-степчива тя ще израсне.
Излиза накрая, прочистения въздух решително
вдишва, мушкатата се разбуждат, надзъртат от
зеленясалите буркани, от пробитата тенджера -
Бедняшки градински саксии. Портата хлопва и
катинарът щраква, по тихите улици към гарата тръгва,
върви по средата, от черните сенки по дуварите
Се страхува, подтичва, дано кучета да не срещне.
Усилва се октомврийският вятър, в пет трябва
супата вече да е готова, че първата смяна от
Тухларната идва, слага казана, печката пали и
всичко останало, което години наред прави,
приборите от вчера измива, подсушава ги и
В долапа ги подрежда. Още дърва в печката слага,
сяда да почине за малко, от жарта лицето просиява -
грее душата на народа, ненакърнена, ненакърнима,
На себе си шепне - “зимата дойде, палтата
на децата са убави, докато още тези ръце на
раменете си нося, нищо не мож ме уплаши”.
с. Любимец, Хасковска околия,
1957 г.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009
|