 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВСИЧКИ СМЕ САМИ
нали разбираш... тя...
извинява ми се той виновно,
а халката на безименния
довършва изречението,
завалява топъл дъжд,
докaто говорим за поезия
и нощите са стъклено студени
за христо фотев
и дубарова
и удавени звезди,
а в сребърното утро
луната избледнява
и само вятърът шепти:
луната е сама за себе си
всички сме сами...
© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2015, № 3 (184)