ИДНИНÁ

Бистра Величкова

web

Здрáво! Яас се велам Катя. Повеќе позната сум како Катето от Трекляно, от долната махала. Но от как дойдох на столицата, друга порода сум веќе. Големио град кат тоз те изгражда како личност. Омесваш се со големите тук. Общуваш со хора, со позиции и стилистика на живот. Ставаш по-друг. Аз обаче треба да си признаам една тайна. Многу сакам мъжките. Слабост ми са! Па и аз на тех мислим сум им слабост. От опит ќе ви сборувам, а не от общи фрази. Значи, едно сум разбрала за бугарския мъж. Най-дóбрият бугарски мъж е со грубиот врат, со ќелава глава, со гóлеми мускули и со скапи автомóбили, со црни прозорци. И да биде груб, да мириса на кромид, и да се люби како животните! Това е идеално за мъжки! Това до тука е дóбро, но бугарските мъжки имат един недостатък - на они дай им по цел ден - лежанйе, яденйе, пийенйе, кафанете и цигарете. Най-дóбро се чувствува како не прави нищо. Како да е...

Дозволете ми да ви сбóра друга приказка. Преди време, многу хубав момик от къщата до моята, ме покани да играем кошарка со него. Или како го зоват амерканските - баскетбол. Отидох на игрището, и кога го видох, о, Боже мой, той, нашият, облечен со бела риза, совсем нови панталони, со кафяв пояс, со лъскави кундури и со капа. И ме зáмисли мене - облечена во спортска облекла, со фризура катастрофа и без шминка. Дори молив не бех сложила. Мани това, ами го гледам со е те такива зъркели као кошарка-топка! Сметай ме! И он ми рече, дали сум била сакала да свирим на некоя друга игра! Секако! Кáко да не! Яас се согласувам да си играа со него, како що тоя си го понуди, па и аз го сакам. Отидохме у неговата къща, побацахме се и после... Яас си отидох дома. Така и не го видех повеќе. Ама мен не ми е гайле, затоа за що мен ми не требе мъжки секой ден. Тоа е доволно да има внимание, да ми се пускат, да си сборуваме, да ме шегуват. Па после, ако сака повеќе, а яас не сакам, яас им каем: "Не требе, имам сериозен другар! Не обичам да изигравам, знаеш!" И си одам дома.

А па, онаа вечер чекай да ти разкажам, отидох на диско-клуб, во центоро на тоа голем град. Лъскави дискотечници имат тук, ама много пари требат. Добре, че са богатите бугарски мъжки да поръчват, доде аз чупя снага по подиума. Нея вечер късно тръгнах от дома и немаше автобуси, па пари за таксо-превоз по порачка не ми се нрави, оти немам пара. Та требаше да одам со велосипеда на моята другарка-съседка. А то па навън вали "котки и кучета", како сум чувала да казват по английски фасон. Дойди да ме видиш ти мене - наконтена, наместена со фустана, со чизми, со високи потпетици и кратко задолнище. И е те, както такó ме гледаш, и на велосипед. Ако това не е абсурдно, кажи ми що е тогаш?! Яас си каем: "Во диско-клуб ќе пристигнем како прогизнала гарга". Как да е! Прстигнах некак. И най-нечакувано още от портата ми се пуска един французки. Бонбон - шеќер. Е така, голем у плéщите, рамéне, големи ръце и чудни пъстри óчи! Сборувахме целата нощ. Накрая се опита да ме баца. Викам си наум - конечно, цела вечер това чекам. По-после во кревата ми вика: "Кротко жено, сопри малце оборотите. Яас немам сила веке, яас не сум от челик". Француска му работа... Булгарин нивга не ми е сборувал тáко... Ама не му берем хабер. У нашио край имаме една приказка, како некой те дразни му каеш: "Оди си и не се и връщай! Очи да не ти видам веќе!" Затова яас се придържам към нашите си мъжки, по са ми по-вкуса.

На другия ден, пред дома во Трекляно, спира црни Мерцедес, со црни прозорци. Остава ме и с мръсна газ изчезва. Булгарски мъж - точен мъж, от диско клуб на центоро во столицата ме дотътра чак до назе, во махалата. Прибирам се яас дома, во къщи, а майка ми ме чека на портата и вика: "До кóга бе Кате, момци и любов ще дириш?!". Видела автомобила. Стреснала се. После продължува, "Наместо факайки се со момчинята, седни на задникът и учи. Тамó е истината. Тамó е иднинáта". Яас я гледам и й отговарям: "Нема! Сакам да се любам, знаеш?! За мене мъжките са иднинáта". Она си трае, прави се ќе ме не чуе! После малко, иде та ми рече: "Во ред, кой бил момикът со кого сум те видела нея сутрин, тоа, со црната кола? Тоа ли ти е, постоянио партньор?!" Яас отговарам, тоа е блокиран во главата. Па и е полна катастрофа у фацата. Ама одим со него за тоа що танцува со мене на диско-клуб, покажува ми големио град, води ма напред-назад дома со неговио автомобил. За това, става мъжкият, инаќе другото мислим ќе биде катастрофално! И моата мама мáлчи и не кае нищо!

И сметай, разправям я после нея приказка за француския на моя мама, затоа що сме в близнина. И она, знайш ли що ми рече: "Дéвойче, дéвойче, стéга те тебе глáвата! Сóпри се малце! Само, момци са во тая глáва". Она ми играе балет по жизните. На мира не ме остава и ми сбора пак и повтара секой ден. Кай ми, ако óда тáка и не уча, ќе работам во фабриката на Трекляно, и ќе шия чорапи, гащи, капи и пояси во целио мой живот! Абе и нейното мислене си е цела катастрофа, и не мен, а нея я стéга глáвата и е блокаж. Абе, де да знам и язе! Да ти каем, мое и право да се окаже, таа моа мама. Никога не знаеш къде е скриена мъдростта - според това, дето ти сборуват по-старите со опита или во силната воля на младиот да живее тука и сéга. Не знам, яас сум премногу млада, за да имам опит и да бида мъдра, затоа сакам да живеам тука и сéга, и иднинáта ќе покаже кой бил во право и кой не во ред... Па, áко е писано и требе, ще шием во фабриката на Трекляно... Ако дá не, нека биде друго, я се согласувам, стига да има доволно забава, докато се разбéре моята иднинá!

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2012, № 2 (147)