ПРИЗНАТЕЛНОСТ

web

Което се случи между нас
в суматохата под лунната светлина,
събрах и пресътворих
в камбанката на една снежинка.
Запечатах листенцата с устните си
и ги поставих в една книга.
Когато прелиствам страниците й, те се отварят
в прашната гробница на думите
и се изправят, обърквайки смъртта,
за да поемат по път, който само те знаят.
Пътеката е намерена, можеш ли да чуеш
камбанката от една снежинка в сърцето ми?
Виж колко бяла вървя
и оставям отпечатъци от златен прашец,
но никой не вижда и не знае
тъгата, която изтича от моята радост.

© Визма Белшевица
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2010, № 5 (126)