ЖЕЛАНИЕТО
(Пиеса)

Виктор Хуго Раскон Банда

web | Съвременни мексикански драматурзи

Действащи лица:

Сузан - на 55 години
Виктор - на 25 години

 

Черна стая. Два стола. Една дървена, ниска маса в центъра. Една спортна, професионална лента за бягане.

Действието се развива в Лос Анжелис, в наши дни.

I. ЗАЩО

Седнали на два стола срещу публиката, Виктор и Сузан говорят, без да се гледат.

Сузан: Защо?

Виктор: Какво?

Сузан: Защо, Виктор?

Виктор: Защо - какво?

Сузан: Защо го направи?

Виктор: Направих - какво?

Сузан: Всичко.

Виктор: Аз?

Сузан: Ти.

Виктор: Ти беше.

Сузан: Не.

Виктор: Тук сме заради теб.

Сузан: Заради теб.

Виктор: Не.

Сузан: Защо те срещнах?

Виктор: Същото казвам и аз.

Сузан: Планирал си всичко от самото начало.

Виктор: Ти го планира.

Сузан: Не.

Виктор: Аз не дойдох в Лос Анжелис, за да търся точно теб.

Сузан: Никога не съм си представяла.

Виктор: Ти ме търси в Картахена.

Сузан: Ако бях знаела...

Виктор: Ако аз бях знаел...

Сузан: Аз търсих само някакъв шофьор, когото да наема.

Виктор: Искаше друго нещо.

Сузан: Кълна се.

Виктор: Разпозна го.

Сузан: Само исках да наема шофьор.

Виктор: Защо винаги избираше мен?

Сузан: Никога не съм се съсредоточавала да мисля върху това.

Виктор: На фестивала.

Сузан: Всички бяха еднакви.

Виктор: В хотела.

Сузан: Толкова еднакви са всички.

Виктор: В баровете.

Сузан: Ти ме следваше.

Виктор: Търсех си работа.

Сузан: Събличаше ме с поглед.

Виктор: Точно обратно.

Сузан: Гледаше краката ми.

Виктор: Не вярвам.

Сузан: Гледаше гърдите ми.

Виктор: Аз?

Сузан: Искаше сякаш да проникнеш с очи до половия ми орган.

Виктор: Представях си го.

Сузан: Защо?

Виктор: Ще ме вземеш ли в хотела - ми каза тогава.

Сузан: Беше много късно.

Виктор: Искаш ли да се разходиш, каза.

Сузан: Мога ли да се разходя, каза ти.

Виктор: Ангажира ме за свободното си време.

Сузан: Имах нужда от шофьор.

Виктор: Защо избра мен?

Сузан: Допадна ми.

Виктор: Даваше ми пари.

Сузан: Беше бакшиш.

Виктор: Канеше ме на обяд.

Сузан: Беше израз на внимание.

Виктор: Вкара ме в стаята си.

Сузан: Бях пияна.

Виктор: Затвори вратата.

Сузан: Съжалявам за всичко.

Виктор: Качи ме върху себе си.

Сузан: Ти го направи.

Виктор: Съблече ме.

Сузан: Ти ме съблече.

Виктор: Приличаше на кучка.

Сузан: Не е вярно.

Виктор: Разкъса ми ризата.

Сузан: Ти ми разкъса дрехите.

Виктор: Аз?!

Сузан: Хвърли ме в леглото.

Виктор: Ти ме дръпна върху килима.

Сузан: Беше на леглото.

Виктор: Беше на килима.

Сузан: След това...

Виктор: Изплаши ме.

Сузан: Почти ме изнасили.

Виктор: Ти почти ме изнасили.

Сузан: Жените не изнасилват мъжете.

Виктор: Ти - да.

Сузан: Лъжеш.

Виктор: И ме изнасили, за да ме подканиш.

Сузан: Ти се подкани сам.

Виктор: През всичките дни на фестивала...

Сузан: Два-три дни.

Виктор: Бях щастлив в Картахена, защо трябваше да те срещам?

II. ПОВЕРИТЕЛНИ РАЗГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА

На дистанция Виктор и Сузан говорят по безжични телефони.

Сузан: По-млад е от мен.

Виктор: По-голяма е от мен.

Сузан: Мисля, че е на двадесет и пет, двадесет и шест години.

Виктор: Трябва да е на петдесет или на петдесет и пет.

Сузан: Но изглежда по-голям.

Виктор: Но изглежда около четиридесет.

Сузан: Не, не знам.

Виктор: Кой знае, кой знае...

Сузан: Мислиш ли, че трябва да приключа с това?

Виктор: Или няма да е подходящо?

Сузан: Истината е, че е много симпатичен.

Виктор: Истината е, че е много интелигентна.

Сузан: И играч.

Виктор: И много сериозна.

Сузан: Прилича на момче, като моите ученици.

Виктор: Прилича на една учителка, която имах.

Сузан: Да, да, би могъл да ми е син.

Виктор: Да, да, би могла да ми е майка.

Сузан: Въпреки това е много зрял.

Виктор: Изглежда млада наистина.

Сузан: Изпълнена съм с илюзии.

Виктор: Прави ме луд.

Сузан: Ти какво би направила?

Виктор: Постави се на моето място.

Сузан: Правим го много добре или с други думи - сексуалната хармония между нас е перфектна.

Виктор: Хубаво ни е заедно.

Сузан: Във всичко.

Виктор: Във всичко.

Сузан: Добре, не е учил достатъчно.

Виктор: Знае куп шибани неща.

Сузан: И за какво трябва да говоря за Пруст и Чомски с него?

Виктор: Говорим за филми и артисти.

Сузан: Сексуално?

Виктор: Секс ли казваш?

Сузан: Отличен.

Виктор: Десет.

Сузан: Не знам колко ще продължи това.

Виктор: Кой знае.

Сузан: Всъщност няма значение.

Виктор: Не мисля за това.

Сузан: Една година, един месец, един ден.

Виктор: Един ден, един месец, една година.

Сузан: Колкото и да продължи.

Виктор: Колкото и да е.

Сузан: Да, щастлива съм, само че...

Виктор: Щастлив съм, но...

Сузан: Знам, че е риск.

Виктор: Всичко винаги е риск.

Сузан: Плаша се от такова щастие.

Виктор: Щастието ме кара да се страхувам.

III. CREEP

Чува се музика от диск на Creep, Radio Head. Виктор и Сузан са легнали върху масата. Виктор е върху тялото на Сузан и й пее в ухото Creep, подчинявайки я с тялото си, притискайки раменете и ръцете й назад (извити.). Сузан се опитва да се изправи. Той й пречи. В музикалните интервали Виктор хапе ушите и врата й, целува я. Пее любовно на ухото й, шепнейки стиховете на песента. Сузан остава неподвижна, с очи взрени в тавана, едно непознато удоволствие експеримент.

Виктор (Шепне целия текст на песента на английски.).

IV. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Виктор препуска с бясна скорост с една състезателна кола. Използва уокмен. Сузан е близо, седнала на земята, наблюдава препускането. Виктор си сваля слушалките, като разбира, че Сузан му говори. Слуша, докато тича по тренировъчната пътека.

Сузан: Харесва ми да те гледам да бягаш. Тичах всички утрини в Сентрал Парк в Ню Йорк или по брега на реката. Понякога Ню Йорк ми липсва, моят живот в Ню Йорк, моят град. Там се родих, там пораснах, там завърших, там се омъжих, там се разведох... Той беше по-голям от мен - толкова, че бих могла да съм му дъщеря. Нямахме деца. Вече е мъртъв. Беше щедър с мен по време на развода. Затова успях да купя тази къща, да имам сметка в банката и да не се тревожа за мизерните пари на Калифорнийския университет, където ми плащат по-малко от Колумбийския университет - работех там, преди да пристигна тук. Харесва ми това, което правя - да преподавам, да изследвам, да представям резултатите от изследванията на научни конгреси.

Имах годеници, случайни приятели, кратки връзки. Вероятно не исках да бъда обвързана, нито онази свобода, която се постига само с развод. Не се страхувам от свободата. Никога не съм се чувствала сама. Може би поради моята работа или моите навици.

Дойдох в Лос Анжелис, защото се влюбих в един актьор от Бродуей, на когото предложиха работа в Холивуд. Последвах го и там. И там ме остави, заради един актьор...

Ти няма да ме изоставиш, заради никого, нали?

Взех решение да остана в най-грозния град на Съединените щати, където открих друг начин на живот, по-свободен. В Ню Йорк виждаш всички единствено в сиво и размазано. Някой програмира своя живот, своите зрелища, своите вечери, своите разточителства, загуби и приятелства. В Лос Анжелис цветовете са по-крещящи, всичко е непредвидимо, няма правила, раждат се и умират приятелства. Всичко е извън живота. Един град скъп, колкото всеки друг. Ню Йорк е един мислещ град, образован, интелектуален. Лос Анжелис е един варварски град - похотлив и примитивен. Би ми харесало да имам дете. Едно дете, нищо повече, но мъжът ми не поиска. Сега имам теб, би могъл да си мой син, но не, ти си мой годеник, мой любовник, мой роб, моя сексуална играчка. Спя, желаейки те, събуждам се, желаейки те, къпя се, желаейки те, работя, желаейки те. Страхувам се да не те загубя. Усещам ревност, ако говориш по телефона и излизаш на уличката, ако не знам къде си. Чувствам, че те ревнувам от мислите ти, искам те само за мен. Затова реших да ти предложа нещо. Но преди това - спри колата, спри я!

Виктор намалява скоростта й и колата малко по малко спира, докато това става изцяло. Виктор, с ръце, опрени на колата, я гледа неспокоен.

Сузан: Искаш ли да се ожениш за мен?

V. ПРИГОТОВЛЕНИЯТА

Виктор: Не те ли интересува онова, което ще кажат?

Сузан: Не. А теб?

Виктор: Мен - също. Искаш ли да организираме празник?

Сузан: Не. А ти искаш ли?

Виктор: Не знам. Нещо скромно, каквото и да е, а?

Сузан: За теб ще сменя фиестата с едно пътуване до Ню Йорк.

Виктор: А защо не и двете? Ще отидем в Ню Йорк след празника.

Сузан: И кого мислиш да поканиш?

Виктор: Никого нямам тук - нито роднини, нито приятели. Ако бяха тук моите родители и моите братя - щеше да ми хареса.

Сузан: Съпругите никога не се харесват на родителите на мъжа. На латиноамериканските майки нито една жена не изглежда достатъчно достойна за сина й. Или е много грозна - или много хубава. Много висока или много ниска, много дебела или прекалено слаба. Много бедна или много богата... По-добре да не ме познават. Ще им изпратим снимка.

Виктор: И кого мислиш да поканиш? Трябва да имаш приятелки, колежки, шефове - няма ли да ти е мъчно без близки?

Сузан: Не, не ми е мъчно. А на теб?

Виктор: За какво да ми е мъчно?

Сузан: В началото ще мислят така: Сузан е полудяла. Така е, те ще имат право. Аз съм единствената щастлива луда.

Виктор: Аз също съм луд.

Сузан: И щастлив?

Виктор: Двамата сме луди. (Пауза.) И щастливи.

VI. НОВАТА КЪЩА

Изправени, Сузан и Виктор съзерцават новата къща.

Сузан: Басейнът е по-голям.

Виктор: Ще поставим един надпис, на който да пише: забранено е с бански костюми.

Сузан: Библиотеката е прекрасна.

Виктор (Прегръща я.): Работата е в това, че няма къде да сложа моите книги.

Сузан: Има едно отдалечено ателие в градината.

Виктор: Отдалечено, за да не те прекъсвам, когато пишеш, нали?

Сузан: И изненадата - един превъзходен гимнастически салон за теб.

Виктор: И за теб.

Сузан: Спортът не ми харесва.

Виктор: Ще ти хареса, ако аз съм твоя треньор.

Сузан: Не, благодаря.

Виктор: Ще ти хареса. Ще ти хареса да се любим на спортната пътека, на скамейката за вдигане на тежести, прави на велосипеда, между гредите и въжетата. Ще разбереш тогава какво е да направиш любовта универсална.

Сузан: Може би някой ден ще посмея да пробвам.

Виктор: Някой ден? Днес. Трябва да осветим къщата. (Пауза.) Има ли гостни стаи?

Сузан: Три, но ние няма да приемаме визити.

Виктор: Защо не?

Сузан: Защо да приемаме непознати в нашата къща?

Виктор: Нито роднини?

Сузан: От роднините и слънцето - по-добре далеч.

VII. ТЕЙБЪЛ ДЕНС

Сузан, седнала на един стол, се наслаждава на спектакъла на тейбъл данс. Виктор играе върху масата в ритъма на песента "Такива очи" на Шакира, докато се разсъблича и хвърля дрехите върху Сузан. Тя събира във въздуха подхвърлените дрехи и като украшения ги слага около врата си. Когато Виктор й хвърля последната - Сузан я хваща във въздуха, трие лицето си с нея, мирише я и я целува. Виктор, изцяло гол, се приближава до ръба на масата. Сузан придърпва стола и го приближава към масата, обгръща нозете на Виктор и го целува по дупето, по корема, после по-надолу, като всичко остава на равнището на лицето й. Виктор я взема на ръце и я приближава към масата. Сузан се качва. Виктор я прегръща и милва. Танцуват. Тя - облечена, а той - гол. Те са силно притиснати, докато музиката не спира.

VIII. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВИКТОР

Сузан чете, облегната на едно кресло. Виктор пие бира, облегнат на масата.

Виктор: Ако бях останал в Картахена, щях да съм женен за Иадира, моята годеница. Щяхме да имаме пет деца и онова, което бих припечелвал като шофьор на такси, нямаше да ми стига за нищо. Щях да съм впримчен да работя на няколко смени и щях да пусна корем от толкова бира - без коса, с една дебела жена. Ако я изоставех на вратата на църквата в деня на нашата сватба, нейните братя щяха да ме преследват из цяла Картахена и щяха да ме намерят в някой хотел, в крачка. Тогава щяхме да се изправим един срещу друг, с рани от куршум или джобни ножчета и аз щях да се превърна в наемен убиец, раздавайки присъди над предателите по улиците на Меделин. Не, щеше да ме изпрати да охранявам неговите пратки за Щатите, с междинно кацане в Кинтана Роу, но приземявайки се на нелегалната писта на Вера Крус, вече щяхме да сме предадени от мексиканските съдии и вече щях да съм мъртъв в някоя престрелка в Иано де ла Вибора и щях да съм погребан в една обща яма. Но когато пристигнах в Лос Анжелис, нито се бях оженил за моята годеница, нито я бях изоставил, вкопчена в олтара - нито ме убиха във Вера Крус. Но какво би станало, ако ти не ме беше прибрала в Тихуана? Аз щях да те чакам три дни и три нощи на летището и тогава щях да съм убеден, че щеше да съжаляваш. Щях да отида на улица "Революция", да работя каквото и да е - келнер в баровете, по улиците или пък екскурзовод, докато спечеля две хиляди долара, за да платя на някой птичар, който да ме изостави в пустинята на Аризона. Там ловците без самоличност биха ни застреляли на път за техните ранчо и щяха да ни изоставят между дюните... Но аз щях да се спася чрез тази стара монета, която ми закачи моята майка. Щях да се довлека до някоя жп линия и щях да се кача на някой товарен влак, който щеше да е за Лос Анжелис. При пристигането си тук нямаше да те търся. Щях да съм ти ядосан. Щях да се напъхам да работя в студията на Холивуд, като метач. Не, като докер или превозвач на кабели, за да ми се случи онова, което се случи на Антонио Рейна. Знаеш ли неговата история? Един ден липсвал някакъв актьор и режисьорът на филма, виждайки го да товари кабели, казал: "Искам оня там..." и го вкарал във филма. И Антонио Рейна се превърнал в Антъни Куин. После се оженил за дъщерята на Сесил Б. до Миле и станал известен. Щяха, може би, да снимат филм за бандитите на Лос Анжелис и щеше да отсъства Луис Диамонд Флипе или по-добре Киану Рийвс, който щеше да е в конфликт с продуцентите и щеше да е изоставил снимачната площадка и всичките щяха да са изпълнени с безнадеждност. И тогава аз щях да мина през този сет с моите кабели и режисьорът щеше да каже: "Искам оня...". "Сигурен ли сте?", щяха да го попитат. "Да, това е той", щеше да бъде отговорът.

От този ден аз нямаше да съм вече Виктор Риос, а Вик Ривърс и щях да се оженя за дъщерята на Стивън Спилбърг и още в тази минута би могла да ме гледаш на дивиди - истински Казанова, мислейки: колко хубаво момче, прилича много на оня идиот, когото оставих вкопан в Тихуана. Но ако бях сбъркал, и влакът, който бих взел в пустинята на Аризона, не беше за Лос Анжелис, а точно в обратна посока, щях да търся братовчед си Рамиро, който работеше като готвач в ресторант на Кулите Близнаци. Щях да го моля за помощ и той щеше да ми каже да, как не, и щеше да ме препоръча за свой помощник или като сервитьор. И аз щях да съм мъртъв на единадесети септември, в момента, в който щях да сервирам хот кейс. И ти щеше да видиш името ми в листа на мъртвите, обаче тъй като не те интересуват мъртвите латиноамериканци, нямаше да забележиш, че Виктор Риос е една от жертвите. И тъй като ти дойде за мен в Тихуана и ме качи в своя джип, не пресякох границата с някой гледач на пилета, нито ме убиха ранчеровците от пустинята на Аризона, нито станах звезда в Холивуд, нито умрях под Кулите Близнаци. Благодаря ти, любов моя, че дойде за мен в Тихуана.

IX. НОВ ЖИВОТ

Сузан:

Когато, за съжаление, в края на живота
Се препъне в младо тяло
Една малка усмивка,
Един млад дъх,
Една гъста мъгла ще ни обгърне,
Едно леко замайване ще усетим,
Като от алкохол
Ще се замъти погледа:
Очите вече не виждат,
Разсъдъкът се покрива с облаци,
Изпълва се животът с ново дихание,
Събуждат се забравени желания.
Една нова кожа погребва старата кожа.
И сърцето се раздвижва,
И устата искат целувка.
На ръцете им трябват прегръдки
И те искат да докосват,
И тялото иска да се разлее,
И нищо не е същото -
Секс, страст, любов -
Пламъкът ни обгръща.
Лудост? Бълнуване? Сън?
Нов живот? Отдаване? Желание?
Оргазъм след оргазъм.
Топлина, пот, екстаз, див секс,
Секс, секс, секс.
Каква болест е това?

X. ПОСЛЕ

Виктор: Искам да вляза в университета.

Сузан: После.

Виктор: Ако не искаш да ме видят твоите познати, мога да вляза в друг университет.

Сузан: После.

Виктор: Искам да имам титла.

Сузан: Защо ти е?

Виктор: За да имам добра работа.

Сузан: Необходима ти е работа?

Виктор: Да.

Сузан: Тук имаш всичко.

Виктор: Искам да имам собствени заслуги.

Сузан: Имаш лични заслуги.

Виктор: Не искам твоите пари.

Сузан: Моето е и твое.

Виктор: Кога ще оправим моите документи?

Сузан: Какви документи?

Виктор: Емигрантските.

Сузан: После.

Виктор: Искам да науча английски, но сега.

Сузан: Защо ти е това?

Виктор: Как защо?

Сузан: Аз говоря испански.

Виктор: Искам да говоря и с други хора.

Сузан: Аз ще ти превеждам.

Виктор: И когато не си с мен?

Сузан: Няма нужда да говориш с никого.

Виктор: Може би никога няма да науча английски?

Сузан: После. Какво си се разбързал?

XI. НАКЪДЕ ОТИВАМ ?

Тъмно. Вижда се само лицето на Виктор, озарено от светлини, които преливат.

Виктор:

Главният коловоз. Седемдесет мили -
Ни повече - ни по-малко.
Здрав волан. Силна личност.
Тази е 67-ма, Запад.
Трябва да сляза на 93-та.
Отивам на 67-ма или 72-ра?
В кой момент правя смяна?
Трябва да премина на десния коловоз.
Не ме оставят. Не ме оставят.
Вече има светлини.
Не виждат ли - какво им става?
Кучи синове, оставете ме да мина,
Не виждате ли моите светлини?
Уест Сайд, Уест Сайд...
Но ако отида в Норд Сайд?
Къде е свободният път?
Едно връщане назад.
Трябва ми едно завръщане.
Седемдесет мили - ни повече - ни по-малко.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Светлини. Волан. Огледало.
По петите ми са.
Да го свалят, да го свалят,
Ще ме бият отзад.
Подскочи, глупако, подскочи!
Не ми натискай клаксона, куче
Или ще прекърша майка ти.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Вече минах оттук.
И този мост?
И този търговски център?
Един патрул, един патрул,
Два патрула са.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Сигурно не идват за теб.
Отиват за един престъпник.
Отиват за един нелегален.
Един плъх. Един стрелец от засада.
Не си направил нищо лошо.
Не благодари и не се разстройвай.
Ти само даваш любов.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Спрените се приближават.
Сега се приближават светлините.
Отзад са. Зад теб са.
Ще те арестуват.
Седемдесет мили - ни повече - ни по-малко.
Коланът. Ръцете на волана.
Погледът - напред, спокоен.
Те помирисват страха.
И не носят документи.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Как се потят ръцете.
Сърцето подскача.
Диша много дълбоко, много дълбоко.
Дълбоко. Дълбоко.
Пусни го бавно.
Още веднъж, три пъти.
Диша дълбоко, много дълбоко.
Отзад са. Отзад са.
Сузан. Моята Сузан. Къде си?
Ела да ми помогнеш.
Нуждая се от твоя английски.
Това е граничната полиция.
Полицията ли е?
Казах ти. Нуждая се от документи.
После. После, каза ти.
Сега виждаш ли?
Вече ме прибира шибаната полиция.
Девице от Меделин, спаси ме.
Девице от Картахена, пази ме.
Света Клара Благословена, помогни ми.
Изоставиха ме. Изоставиха целта си.
Минават на другата страна.
Не ме гледат.
Отдалечават се. Отдалечават се.
Изгубват се между колите.
Къде съм?
Soth side. South side.
Но аз отивам на север.
Нуждая се от един завой.
Трябва да премина в друг коловоз.
Ето ги светлините.
Проклетници, махайте се, по дяволите!
Оставете ме да мина.
Оставете ме да мина.
Седемдесет мили - ни повече - ни по-малко.
Това не е пътят.
Спокойно, Виктор, спокойно.
Къде съм? Накъде отивам?

XII. КАЖИ МИ КАКВО ЯДЕШ?

Виктор: Имаме два океана - Тихи и Атлантически. Планинската верига на Андите пресича страната от север към юг и ако искаш джунгла - имаме си Колумбийска Амазония на юг. За това нашата кухня е толкова разнообразна. Всяка провинция има своето типично ядене, но нямаме национално ястие - такова, което да се консумира в цялата страна. Какво ти се яде?

Сузан: Какво е менюто?

Виктор: Ахиако от Богота. Морски деликатеси, приготвени в пръстена тенджера от тихоокеанския бряг, говеждо а ла Амазония, национална тепсия от Меделин или супа от Мондонго с вкус на атлантически бряг?

Сузан: Прииска ми се национална тепсия от Меделин бандеха паиса или супа от Мондонго с вкус на тихоокеански бряг. Как мислиш?

Виктор: Лесно е за приготвяне. Слагат се пръжки от сланина, част от кожата, мас и месо. Всичко се изпържва много добре. Прибавя се зелен банан, нарязан на колелца, изпържен в зехтин. Всичко това се пасира и отново се пържи. Наричат го патагон паисо - приготовление за четирима. Прибавя му се бял ориз и пасиран фасул, трябва да е полусварен, без никакви подправки, а отгоре огадо, което е една смесица от домати, лук, чесън и сол. Има и чоризо - изпържен салам с пипер, в зехтин и кайма. Идеалният вариант би бил, ако месото се смели с ръчна месомелачка, за да се смеси перфектно и се прибавя отново огадо. Към това ястие има непременно арепа. Това е царевична питка с пълнеж, с която не знам как бихме могли да се снабдим тук, ако и да можем да я заменим с тортийа от царевично брашно. Ясно е, че няма да е същото, защото царевицата, от която е направено брашното за арепата, не се бели с вар и последно - когато ястието е готово, украсява се с яйце и агуакате, абокадо, както е по-известно.

Сузан: Ако искаш да опитам твоята бандеха паиса, махни от нея свинската кожа.

Виктор: Няма да бъде бандеха паиса.

Сузан: И никакво пържене по два пъти на зеления банан.

Виктор: Тогава няма да е истинско патагон паисо.

Сузан: И онова задушено...

Виктор: Огадо.

Сузан: И никаква свинска кожа, има много мас и холестерол.

Виктор: Ти развали и бандеха паиса.

Сузан: Не ми се ще да наруша линията си. И ти не би трябвало да консумираш тези неща или ще се превърнеш в отвратителен дебелак.

Виктор: Ще престанеш ли да ме обичаш, ако стана дебел?

Сузан: Естествено. Аз обичам перфектното тяло, което имаш. Дебелите ме отвращават.

Виктор: Знаеш ли какво, забрави за бандеха паиса. Ще ти направя зелена салата. Какво мислиш? Не. По-добре е да ти донеса един хамбургер от Макдоналдс.

XIII. СБЛЪСЪКЪТ

Сузан е седнала, а в скута й е Виктор, който е легнал.

Виктор: Насилие. Наркотрафик. Партизанска война. Бих могъл да съм войник и да преследвам оня от ФАРК, Фуерсас Армадас Револусионариос де Коломбия. Но в същото време бих могъл да съм някой от тях и да убивам войниците. От четиринадесетгодишен отидох в Картахена по вина на ФАРК и армията. Аз съм от Санта Клара. Там живеят моите родители и моите двама по-големи братя. Сестра ми се омъжи и замина да живее в Богота. Санта Клара е територия, управлявана от ФАРК, където непрекъснато влизат войските. Жителите на Санта Клара живеят между два огъня, а животът им е изпълнен с арести и сигнали за извънредно положение. Тия от ФАРК прибраха моя дядо и още трима от най-близките ми роднини. Никога повече не чухме за тях. Сега ФАРК заплашва моите родители и моите братя, искат от тях пари и други неща. Нямаме какво да им дадем. Цялото население е заплашено от тях. Влизат и излизат. Екзекутират. Правят арести. Имат часовои. Невъзможно е свободно да се движиш из зоната.

Баща ми се обади през нощта по телефона. Трябва да заминат завинаги оттам. Заради своя живот и заради живота на моите братя.

Сузан: Защо не заминат за Богота?

Виктор: Ще умрат от глад. Няма да знаят какво да правят. Няма работа. Искам да дойдат в Калифорния.

Дълга пауза. Очевидно Сузан е загрижена.

Виктор: Какво мислиш за това?

Сузан (Дълга пауза.): Не мисля, че това е добра идея.

XIV. ТАКЪВ Е ТОЙ

Сузан:

Бях в очакване,
С будно сърце,
Когато чух неговия глас.

Глас на Виктор:

Отвори, моя любов, отвори.
Идвам леко замаян,
Както ти харесва.
Изкъпах се,
Както ти харесва.
Гол съм. Както ти харесва.
И ми расте, расте...
Нямаш ли желание да ме докоснеш?
Искам да легна до теб.
Ако не отвориш вратата,
Ще мастурбирам тук, зад нея.
Отвори, моя любов, отвори...

Опитва се да отвори вратата.

Сузан:

Потръпвам, когато го усещам,
Душата ми излиза от тялото,
Когато чувам неговия глас
И улавям и неговото желание.
Но го карам да чака много време,
За да изстрадва очакването,
Както аз страдам тази нощ.
Отменям наказанието
И се приготвям да го посрещна.
Сресвам си косата,
Слагам си три капки парфюм,
Приближавам се до вратата,
Отварям бавно, очаквам да го видя,
Но него го няма.
Отишла си е моята любов.
Търся го - не ми отговаря.
Качвам се на колата
И се шмугвам в свободния път.
Искам да летя до него.
По-бързо, по-бързо.
Полицията ме спира.
Инцидент, поради висока скорост,
Ми казват.
Защо треперя цялата?
Търся съпруга си, им казвам.
Защо са ти толкова зачервени очите?
Плаках много, казвам им.
Защо е това безпокойство?
Защото той си отиде, казвам им.
Арестуват ме, смачкват ме,
Унижават ме, регистрират ме.
Спя зад решетките.
Какво казах?
Будувам зад решетките.
Друг ден плащам глобите.
И продължавам да го търся.
Мобифонът ми е на гласова поща.
Приятелки мои, не сте ли го виждали?
Приятели, не е ли с вас?
Ако го видите - кажете му, че...
Кажете му, че...
Какво можете да му кажете,
Само ако,
Само ако,
...че съм болна от любов.

XV. МУЗИКАТА РАЗДЕЛЯ

От системата за дискове се чува музика, салса. Отляво влиза Сузан, чете книга. В свободната си ръка държи дистанционно. Спира се пред системата, спира салсата с дистанционното и поставя диск с джаз. Продължава да върви, четейки книгата, и излиза отдясно. Пауза. Отдясно се появява Виктор с въже и гири в едната ръка и с дистанционно в другата. Прекъсва музиката, джаза и поставя диск с нова ритмична салса. Продължава пътя си и излиза отляво, раздрусвайки в ритъм тялото си и въжето. Пауза. Появява се Сузан отдясно с книга в едната ръка и дистанционно в другата и се спира срещу системата. Спира диска със салсата и поставя нов диск с джаз. Излиза отляво. Влиза Виктор отляво с дистанционното в едната ръка и с въже в другата и се спира срещу музикалната уредба. Спира джаза и поставя диск, различен от салса, но музиката е латиноамериканска, изпълнена с ритъм. Продължава пътя си и излиза отдясно. Появява се Сузан отляво с книга в едната ръка и дистанционно в другата. Спира темпераментната латино музика и поставя диск с джаз. Продължава пътя си и излиза отдясно. Появява се Виктор отдясно с въже и дистанционно. Спират се срещу уредбата и един след друг сменят музиката на заложените дискове. Те го правят шест пъти. Изведнъж музикалната уредба се разстройва и не изпълнява командите на нито един от двамата. Остава глуха. Сузан и Виктор се гледат, обвинявайки се взаимно. Обръщат се с гръб един към друг и излизат от срещуположните страни. Подиумът, на който се изнасят всички действия, е пуст. Музиката, заложена в музикалната уредба, изведнъж "полудява" и излъчва едновременно латино и джаз, като смесва двете композиции в един неприятен музикален поток.

XVI. ПРАВИЛАТА

Сузан: Хайде да се успокоим, а? Хайде да утвърдим правилата на съвместния ни живот. Как мислиш? Моите са малко. В ресторант или бар ти не трябва да поръчваш преди дамата, която те придружава. Лактите не се слагат върху масата. Не трябва да пиеш от чашата, преди да си избърсал устните си със салфетка. Така се отстраняват неприятните миризми от храната по ръбовете на чашите. Когато използваш лъжица, трябва да преместиш чашите или чинията елегантно, без да докосваш съдовете, за да премахнеш този звук, този звън, толкова неприятен. Трябва да се дъвче бавно, на малки късове и да се преглъщат. Не трябва да се говори с пълна уста. Клечките за зъби са забранени на масата. За тази цел е изобретен зъбния конец, който трябва да се ползва от своя собственик, срещу огледалото в банята. Помоли за восъчен конец. Те са по-качествени. А последния път, когато си използвал паста за зъби, си го направил като дете. Тубичката не се стиска близо до капачката, а в основата, тикайки пастата към върха и навивайки тубичката отдолу, за да се използва цялото съдържание. Тубичката остава празна и толкова тънка, че прилича на ламарина. Разбра ли?

Мръсните дрехи не се оставят захвърлени, където и да е. Трябва да се поставят в съответния кош. Преди да уринираш трябва да вдигнеш седалката на тоалетната чиния, заради този, който ще влезе след теб и който не бива да седне върху капки от твоята урина.

А, да, хъркането убива страстта. Трябва да се спи на една страна, не с устата нагоре или да се отиде на лекар, ако тази ситуация трае дълго.

Обещаваш ли да се промениш?

Виктор: Ако се променя - няма да бъда аз.

Сузан: Нещо, което да не ти харесва у мен?

Виктор: Не. Ти си превъзходна. (Дълга пауза. Неудобна тишина.) Добре, само едно нещо - когато ме целуваш, когато ближеш тялото ми с езика си - не ме обливай в лиги.

XVII. НЕ ДОБРЕ ДОШЛИ

Виктор: Вече пристигнаха.

Сузан: Какво?

Виктор: Долу са.

Сузан: Кои?

Виктор: Моите родители.

Сузан: Но как?

Виктор: И моите братя.

Сузан: Казах ти да не го правиш.

Виктор: Аз ти казах, че ще го направя.

Сузан: И къде ще отидат да живеят?

Виктор: Тук.

Сузан: Как така тук?

Виктор: Защо не?

Сузан: Защото не.

Виктор: Къде искаш да отидат?

Сузан: Това е моята къща.

Виктор: Тя е и моя къща.

Сузан: Аз се омъжих за теб.

Виктор: Кажи го още веднъж.

Сузан: Аз се омъжих за теб.

Виктор: Още веднъж, моля те!

Сузан: Аз се омъжих за теб, не за твоето семейство!

Виктор: Тази, която се омъжи за мен, се ожени за моето семейство.

Сузан: Ей така, толкова лесно?

Виктор: Ей така, толкова лесно.

Сузан: Ами, добре, да видим къде ще ги заведеш.

Виктор: Ами, добре, да видим къде ще ги настаниш.

Сузан: Полудя ли?

Виктор: Луд?! За това, че имам семейство?

Сузан: За това, че се ангажираш с него.

Виктор: Такива сме в Колумбия.

Сузан: Това е... много противно.

Виктор: Това е... човешко.

Сузан: Това е от Третия свят.

Виктор: Нима?

Сузан: Това е характерно за племената.

Виктор: И е толкова древно.

Сузан: Това не важи за модерните общества.

Виктор: Аз видях какво важи за тях - родителите изхвърлят синовете си на улицата, когато навършат 18 години.

Сузан: Трябва да станат самостоятелни.

Виктор: За това синовете забравят своите родители.

Сузан: Всеки трябва да живее своя собствен живот.

Виктор: Видях самотни, възрастни хора по улиците.

Сузан: И?

Виктор: Видях самотни, възрастни хора на летището.

Сузан: И аз видях огромни латиноамерикански семейства да чакат един роднина на летището.

Виктор: Това е празник.

Сузан: Кажи ми колко души те чакаха на летището и ще ти кажа от коя страна си.

Виктор: Кажи ми, когато видиш някой самотен старец да пазарува, за да ти кажа, че е от Съединените щати.

Сузан: Сега, сериозно...

Виктор: Говоря сериозно.

Сузан: Не искам семейството ти в моята къща.

Виктор: Моето семейство ще остане в моята къща.

Сузан: Твоето семейство тук ще разстрои нашия брак.

Виктор: Твоят егоизъм ще разстрои нашия брак.

XVIII. СТАР КОН

Сузан, седнала на стол, наблюдава Виктор, който танцува и пее песента "Стар кон", правейки плейбек около и върху масата.

Виктор:

Когато любовта пристига така,
По този начин,
Никой не си дава сметка,
Че разцъфтява
И пуска коня в саваната,
Защото е стар и преуморен,
Но не си дават сметка,
Че това сърце огорчено,
Когато му отпуснат юздата,
Е всъщност един кон без задръжки,
Един кон без задръжки.
И когато червеникава кобила срещне такъв кон,
Зърното на гърдата й се отронва,
Но не обръща внимание на коня.
Когато любовта пристигне така,
По този начин,
Никой не е виновен.
Любовта няма разписания,
Нито дата в календара.
Когато желанията се сбъднат -
На коня му дават савана
И времето му е преброено.
И си отива рано сутринта,
С бърза стъпка,
За да срещне своята кобилка,
А тя го има окалян,
Жребецът
От време на време.
И защото са му годините в повече,
Не изпуска конят възможността.
Защото след този живот
Не съществува никаква възможност.

Виктор танцува и свършва песента. Чака аплодисменти. Сузан го гледа безчувствено.

Виктор: Не чувам аплодисменти?

Сузан: Защо изпя тази песен?

Виктор: Защото обичам тази песен, както я обича баща ми, моят дядо и моят прадядо. Това е нашата семейна песен.

Сузан: Не знаеш ли по-добре една друга песен, която се казва "Стара кобила"?

Виктор: Какво ти става?

Сузан: Не е необходимо да си толкова деликатен и индиректен. Кажи ми го направо. Мислиш ли ме за стар кон?

Виктор обръща глава недоверчиво. Излиза бесен.

XIX. КЪДЕ БЕШЕ?

Сузан:

Отидох да те търся в Санта Моника.
Виках името ти на плажа,
Но само чайките ми отговориха.
Виждах те в тялото на всеки разсъблечен мъж.
Всички бански костюми приличаха на твоя.
Всички черни очила бяха като твоите.
Всички следи върху пясъка бяха оставени от теб.
Но не видях твоето тяло и твоето лице.
Не чух твоя глас. Виках името ти на плажа толкова пъти.
Името ти остана в морето, в пясъка, във въздуха.
Отиде си слънцето, останаха сенките.
И те търсих във всички барове,
В кафенетата и по улиците.
И се върнах вкъщи сама и тъжна. Да те чакам.
Не чух колата ти в градината
И ключът ти не чух в ключалката,
И стъпките ти да изкачват стълбата.
Вратата на стаята не се отвори предпазливо,
Не се хлъзна под завивките
И не почувствах твоята прегръдка,
Нито целувките ти по шията ми.
Заспивах празна,
Тревожна се събуждах.
Гледах леглото,
Стаята и къщата -
Огледах навсякъде,
А теб те нямаше.
До мен сега е самотата.
Къде си и с кого?
Това любов ли е?

XX. ЩАСТЛИВ В КАРТАХЕНА

Виктор: Бях щастлив в Картахена.

Сузан: Беше един беден дявол.

Виктор: Но щастлив.

Сузан: Помоли ме да ти помогна.

Виктор: Ти ми го предложи.

Сузан: Вземи ме с теб, каза ми.

Виктор: Ти ме помоли.

Сузан: Аз не моля.

Виктор: Ти ми плати полета в Тихуана.

Сузан: Нямам пари, ми каза.

Виктор: Ти ме помоли на летището.

Сузан: Каква грешка.

Виктор: Оставих там семейството си.

Сузан: За малко.

Виктор: ...и моите приятели.

Сузан: Мислеше, че ще ти ги докарам и тях?

Виктор: И моята годеница.

Сузан: Не си я обичал достатъчно.

Виктор: Аз не исках да живея в твоята къща.

Сузан: Моите служители живеят в моя дом.

Виктор: Не исках да спя в твоята къща.

Сузан: Ти ме съблазни.

Виктор: Как ме гледаше тогава от басейна, помниш ли?

Сузан: Защо миеше колата си, облечен само с бански, помниш ли?

Виктор: За да не измокря малкото си дрехи.

Сузан: Защо ходеше полугол?

Виктор: Защо ме шпионираше от прозореца?

Сузан: Никога не съм те гледала.

Виктор: Беше твоят шофьор.

Сузан: Имаше подписан договор.

Виктор: Твоят градинар.

Сузан: Получаваше заплата.

Виктор: Твоят охранител.

Сузан: Предложих на теб.

Виктор: Твой любовник.

Сузан: Но не стреля по теб.

Виктор: Как да се откажа?

Сузан: Ти ме експлоатира.

Виктор: Не, ти ме експлоатира.

Сузан: Платих ти.

Виктор: Бях твой роб.

Сузан: Беше...

Виктор: Като...

Сузан: Беше като една мъжка проститутка.

Виктор: А ти - щастлива.

Сузан: Ти също.

Виктор: Не.

Сузан: Да.

Виктор: Не.

Сузан: Как не.

Виктор: Чувствах се унижен.

Сузан: Не ти личеше.

Виктор: Имах достойнство.

Сузан: Какво достойнство?

Виктор: Моето достойнство.

Сузан: Ти нямаш достойнство.

XXI. ЗЛОУПОТРЕБЯВАЙКИ?

Сузан: Злоупотребяваш.

Виктор: Злоупотребявам?

Сузан: Да, да...

Виктор: Защо?

Сузан: Злоупотребяваш с мен.

Виктор: Искаш ли да говорим за злоупотреба?

Сузан: Да.

Виктор: Ти злоупотреби с мен.

Сузан: Аз?

Виктор: Ти. Бях в една чужда страна, не говорех английски, нямах пари. Току-що пристигнал. Ти изискваше от мен секс всеки момент, ако и да не съм имал желание.

Сузан: Имаше желание.

Виктор: Не.

Сузан: Възбуждаше се.

Виктор: В това вярваше ти.

Сузан: Беше винаги в състояние да го правиш.

Виктор: Под натиск.

Сузан: Беше като парабола.

Виктор: Когато се концентрирах.

Сузан: Ако не си имал желание - защо го правеше?

Виктор: За да ти благодаря.

Сузан: Защо не се отказа?

Виктор: И да провокирам твоя божествен гняв?

Сузан: Могъл си да ми го кажеш.

Виктор: Страхувах се.

Сузан: От какво?

Виктор: От теб.

Сузан: Не мога да повярвам.

Виктор: Би могла да ме изгониш от твоята къща.

Сузан: Наистина ли?

Виктор: Би могла да ме накараш да емигрирам.

Сузан: Мислеше ли, че съм способна?

Виктор: Не те познавах.

Сузан: Не беше ли щастлив с мен?

Виктор: В началото.

Сузан: Само в началото.

Виктор: После.

Сузан: Кога?

Виктор: Когато тайно от теб се записах в университета.

Сузан: Само.

Виктор: Когато учех английски тайно от теб.

Сузан: Само.

Виктор: Когато ходехме на бар.

Сузан: Само.

Виктор: Когато ми подари мотора.

Сузан: И когато правехме любов?

Виктор: Правехме секс.

Сузан: Правехме любов.

Виктор: Това е секс.

Сузан: Аз правех любов.

Виктор: Любов не се прави така.

Сузан: Как се прави любов?

Виктор: Твоето беше секс.

Сузан: Беше любов.

Виктор: Беше страст.

Сузан: Любов.

Виктор: Интересуваше се единствено да си задоволена.

Сузан: И ти също.

Виктор: Интересуваше се само от твоите оргазми.

Сузан: И от твоите.

Виктор: Никога не съм имал оргазми.

Сузан: Симулирал си?

Виктор: Симулирах.

Сузан: Аз те чувствах. Виждах твоята сперма.

Виктор: Само когато беше шоу.

Сузан: Така да е...

XXII. ФРАГМЕНТИ

Виктор и Сузан говорят по безжичен телефон. Дълги паузи. Едновременно се води разговор с общи приятели.

Виктор: Проблеми.

Сузан: Свърши се.

Виктор: Изведнъж.

Сузан: Защо?

Виктор: Сърцето.

Сузан: Счупи се.

Виктор: Нещо.

Сузан: Едно огледало.

Виктор: Нищо.

Сузан: Парчета.

Виктор: Странно.

Сузан: Някаква празнота.

Виктор: Не знам.

Сузан: Една спица.

Виктор: Малко.

Сузан: Болка?

Виктор: Любов?

Сузан: Разочарование?

Виктор: Не мога.

Сузан: Тъжно.

Виктор: Секс.

Сузан: Мехур.

Виктор: Отвращение.

Сузан: Животът.

Виктор: Какъвто е.

Сузан: Да го надживееш.

XXIII. ЖЕРТВАТА

В едно кафене Сузан пуши нервно. Виктор играе с клечка за зъби, пъхната в устата му.

Сузан: Къщата е моя.

Виктор: Говори с адвоката ми.

Сузан: Моля те, Виктор.

Виктор: Какво искаш да направя?

Сузан: Да не ми я вземаш.

Виктор: Това реши съдията, не аз.

Сузан: Но ти знаеш, че това е несправедливо.

Виктор: Не аз създадох законите.

Сузан: Ще се доубия и ще ти дам половината.

Виктор: Още нещо?

Сузан: Само искам да знам едно нещо.

Виктор: Какво нещо?

Сузан: Кажи ми истината.

Виктор: Винаги казвам истината.

Сузан: Когато продадох къщата, която ми остави в наследство мъжа ми, ти знаеше ли какво щеше да става?

Виктор: Не.

Сузан: Сигурен ли си, Виктор?

Виктор: Сигурен съм, Сузан.

Сузан: Знаеше ли, че ако бях продала картините, които наследих от бившия ми съпруг и от моето семейство, и имах банкова сметка, ти би станал собственик на тази сметка?

Виктор: Не знаех.

Сузан: Защо ме подтикна да продам къщата?

Виктор: Ти искаше да имаш по-модерно жилище в една по-спокойна зона.

Сузан: Защо ме провокира да продам картините?

Виктор: А защо трябваше да се пази споменът за твоя бивш съпруг? Освен това, тези антики нямаше да са подходящи за една модерна къща. А в банката щяха да предизвикат интерес.

Сузан: Знаеше ли какво би станало?

Виктор: Не.

Сузан: Не ти ли стига пенсията, която ми измъкна?

Виктор: Жалвай се на съдията.

Сузан: Не ти ли са достатъчни парите за моралната злоупотреба?

Виктор: Оплачи се на твоите адвокати феминисти.

Сузан: Трябваше да наема един гангстер като теб.

Виктор: Знаеш ли, че измъкнах телефонния указател от адвоката ти?

Сузан: Една приятелка ми каза: никога не печели този, който има право, а този, който има добър адвокат. А аз не го вярвах.

Виктор: Аз само се защитих.

Сузан: Добре. Спечели. Кажи ми истината само.

Виктор: Каква истина?

Сузан: Ти планира ли всичко това, преди да се ожениш за мен?

Виктор: Не.

Сузан: Заклеваш ли се?

Виктор: Не обичам да се кълна.

Сузан: Кога престана да ме обичаш?

Виктор: В деня, в който ти не прие родителите ми в твоя дом и емигрантството стана тяхна съдба.

XXIV. ДОКТОРЪТ

Сузан говори по телефона.

Сузан: Болницата ли е? (Пауза.) Защо някой психиатър? (Пауза.) Не съм луда, докторе. (Пауза.) Мога да престана да пия хапчета. (Пауза.) Равновесие? Аз съм в пълно равновесие! (Пауза.) Колко струва? (Пауза.) Това е прекалено скъпо. (Пауза.) За колко време? (Пауза.) Кажете го! Един месец? (Пауза.) Една година, пет, десет? (Пауза.) Ще загубя работата си в университета. (Пауза.) Не съм луда, докторе. (Пауза.) Ще си възстановя здравето, но няма да мога да възстановя работата си. (Пауза.) Извинете ме, но нямам доверие. (Пауза.) Мога ли да разчитам на някого след всичко, което ми причини? (Пауза.) Не съм луда, докторе! Не съм луда! Не съм луда!

XXV. ПСИХИАТРИЧНАТА БОЛНИЦА

Сузан, седнала на един стол, с отсъстващ дух, с изгубен поглед. Влиза Виктор.

Виктор: Здравей.

Сузан (Закъснява да реагира и да го познае. Пауза.): Махай се!

Виктор: Как си?

Сузан: Не е твоя работа.

Виктор: Донесох ти лалета... твоите предпочитани цветя.

Сузан: Махай се оттук.

Виктор: Изглеждаш добре.

Сузан: Млъкни!

Виктор: Липсваш ми много.

Сузан: Стига.

Виктор: Трябва да се съвземеш.

Сузан: Докторе!

Виктор: Трябва да говорим.

Сузан: Докторе!

Виктор: Добре. Отивам си. Остави ме да те целуна.

Виктор опитва да я целуне. Тя го заплашва, отдалечавайки се от лицето му.

Сузан: Не ме докосвай, помощ! Помощ! Помощ!

Виктор се отдалечава с лице към нея, бавно. Сузан истерично плаче. Виктор излиза. Сузан се поуспокоява малко по малко и застава отново така, като че ли я няма на това място, с изгубен поглед.

Край

© Виктор Хуго Раскон Банда
© Виолета Бончева, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2010
Съвременни мексикански драматурзи. Сборник пиеси. Съставител: Виолета Бончева. Варна: LiterNet, 2010