ВЕЧНАТА ПТИЦА

web

Жената,
на чието рамо птица е кацнала,
не ще остарее в моите спомени. А птицата ще посивява,
встрани главата й ще клюмне, суховеят ще гали
белите й пера, ще вехнат есенните цветя в ръцете ми,
но птицата няма да отлети, дълго и упорито в мен
ще се взира.
Остаряваща. И древна. Появила се преди езерото,
църквата или цветчето в ливадата, от чиято роса
всяка сутрин отпива печалното слънце,
                                                                не ще отлитне тя.
В спомените ми все така си стои върху рамото на жената.
И посивява, и умира, и не старее.

© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)