Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
прозорецът беше отворен.
облак плуваше в небето
и с дългото си пухено крило
ме викаше.
прозорецът беше отворен.
една звезда мълчаливо
просветваше и разстилаше
лъчите си в краката ми -
всичко навън ме зовеше.
прозорецът беше отворен, елите
горяха с тъмнозелен
упойващ блясък -
нима за нещо ме предупреждават?
пълзейки, облаци протягаха
сияйните си дълги
пръсти. а вятърът крилата ми
разпери, силни и бели...
прозорецът беше отворен. и аз
полетях.
бях жив.
© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)
|